Защо се даваме на Фейсбук?

Гневът ми спрямо Фейсбук расте вълнообразно. Всичко започна най-безобидно в една пролетна вечер, когато имах нужда от пари и вкарах картата си в банкомата. Докато проверяваше пин-кода, машината започна чрез дисплея да общува с мен - предложи ми да станем приятели във Фейсбук. Той ми се подиграва, помислих си. Защо пък ще трябва да се сприятелявам с банкомат?

Подобни абсурдни запитвания зачестяват все повече - производителят на количката, която купих на сина ми, също поиска да ми стане приятел. Както и кафенето, в което обядвам, да не говорим за футболното дружество, в което членувам. Последваха телевизионната ми програма, любимата ми радиостанция - всички ме молеха да ги последвам във Фейсбук.

Ама че празни приказки!

Същевременно хората около мен започнаха да повтарят като развален грамофон - ама как може още да не си във Фейсбук? Всеки път се оправдавах любезно. Но постепенно започнах да се чувствам обсадена от едно предприятие, което ми бе напълно безразлично. Това беше втората, вече по-голяма вълна на яда ми спрямо Фейсбук.

Преди тази година Фейсбук да излезе на борсата, основателят Марк Зукърбърг написа открито писмо, в което патетично обяви: "Фейсбук не бе създаден, за да бъде фирма. Неговата мисия е социалната - целта му е да направи света по-открит и свързан". Ама че празни приказки, помислих си аз и се ядосах още повече.

Състоянието на Зукърбърг се оценява на 15 милиарда долара, той е на 35-то място в списъка на най-богатите хора в света. Което никак не звучи зле за предприемач, който твърди, че изпълнява социална мисия.

Достъпът до Фейсбук е безплатен. При това положение важи основният закон на онлайн-бизнеса: който не плаща за дадена услуга, не е клиент, а продукт, който се продава. За произволен профил търговците и рекламните фирми плащат не повече от цент. Но един добър пакет с данни може да донесе половин долар.

А Фейсбук разполага с много такива пакети. Фирмата има най-голямата колекция от снимки на света. И знае какво се харесва на потребителите й. Благодарение на бутона "Харесва ми" предпочитанията се открояват много ясно. И всеки път, когато някой потребител посегне към бутона, фирмата запазва информацията. В края на миналата година представителите на Фейсбук дори трябваше да признаят, че съхраняват и данните на хора, които не са се присъединили към Фейсбук.

Неотдавна Фейсбук изпробва една нова идея за трупане на данни. "Това ли е истинското име на твоя приятел?" гласеше отправеният това лято към потребителите въпрос, съпроводен от призива за "докладване" на тези, които са използвали псевдоним или фалшив профил. От Фейсбук твърдят, че искали по този начин да направят мрежата по-сигурна. Без да споменават, че на пазара на данни профилът с истинското име просто е по-ценен.

Дойде ли началото на края?

Излиза, че Фейсбук е предприятие, което на всяка цена иска да получи достъп до максимално количество данни, които то събира и продава, но прикрива този бизнес под маската на стремежа за подобряване на света. Не мога да одобря този подход.

И защо, по дяволите, трябва да им предоставям моите данни? Защо приятелите ми предоставят своите данни? Защо помагат на подобна фирма да става все по-голяма? Приятелите ми, които са във Фейсбук, са напълно наясно с всички тези недостатъци. И не ги одобряват, но и не протестират - само понякога.

Съобщенията от последните седмици все пак са донякъде обнадеждаващи - щом в Съединените щати през последните шест месеца броят на потребителите на Фейсбук за първи път е отбелязал лек спад. През последното тримесечие фирмата натрупа над 150 милиона долара загуби, а цената на акциите й спадна с 40 процента. Ще се радвам, ако това е началото на края.

АГ, ДПА, ДР, Юлия Фридрихс, Б. Михайлова, Редактор: М. Илчева