Защо Вучич иска да говори за Косово?

"Приятелю мой" - и после малкото име: по този свойски начин сръбският президент Вучич разговаря с водещи политици и икономисти от цял свят. Съвсем наскоро "приятелят" Дейвид (Макалистър) посети Белград. Германският християндемократ е важен гост. Той е докладчик за Сърбия в Европейския парламент и както обичат да подчертават в Белград, - близък с канцлерката Меркел. Но когато на пресконференцията "приятелят" дипломатично заговори, че Сърбия има още много да работи "преди всичко по отношение на върховенството на закона и борбата срещу корупцията", Вучич контрира. Европейците се интересували не толкова от върховенството на закона в Сърбия, колкото най-вече от косовския въпрос. "Докато няма напредък по този въпрос, няма да има напредък и по пътя към ЕС", заяви Вучич.

Според конституцията, сръбският президент има преди всичко представителни функции. Като председател на могъщата Сръбска прогресивна партия обаче от пет години насам той държи почти цялата власт в ръцете си. Първо като вицепремиер, после като премиер, а от края на май т.г. и като президент. Дали става дума за някое селско училище или за финасирането на футболните отбори на "Цървена звезда" и "Партизан", той взема всички решения или поне се опитва да създаде такова впечатление. От време на време Вучич предприема нещо "голямо". От седмици насам неговият призив за "вътрешносръбски диалог" по темата Косово доминира заглавните страници на вестниците. Според Вучич, този вътрешносръбски диалог е "исторически шанс" за помирение с албанците. В цялата работа има нещо гротескно. Точно този президент, който през 1990-те години беше кръвожаден националист и всеки ден хулеше албанците, иска сега да реши окончателно косовския въпрос.

Диалог с един автократ?

Въпросът обаче е в това, че президентът "открива" дискусията без да предложи платформа. Затова и в Белград си блъскат главите и се питат кой, кога, къде и за какво трябва да разговаря. Всички участници трябвало да си кажат мнението, дори и консервативната православна църква, казва Вучич без да споменава повече подробности. Той щял да изслуша всички и накрая щял да вземе решение. Така ли изглежда един исторически диалог?

"Всъщност Вучич няма ясна идея, но предварително дисквалифицира всички, които са на друго мнение", казва Душан Янич от белградския Център за междуетнически отношения. Според Янич, призивът на Вучич е тактическа маневра според мотото: "Аз ви попитах, а Вие не казахте нищо. Значи аз ще продължа сам да вземам решенията, а отговорността ще делим заедно". Гражданската опозиция не се хваща на тази въдица. Опозицонерите твърдят, че диалог с един автократ така и така не е възможен. Разединените десни националисти, които обединяват само около 15 процента от гласовете, надушват предателство. Те смятат, че изобщо не трябва да се разговаря с албанците. 

В медиите обаче се прокрадват някои идеи, които се разпростират от разделение на Косово та чак до евентуално пълноправно членство на новата държава в ООН. И докато президентът дипломатично приветства всички идеи, неговите съпартийци си изкарват яда на политическите противници чрез близките до правителството медии. Те биват заклеймени като "страхливци", когато си мълчат по темата за Косово или пък биват окачествявани като "фалшиви партиоти" и "сърбомразци", когато говорят.

На лов за вещици

Досега 111 държави по света са признали независимостта на Косово. Пет страни членки на ЕС, Русия и Китай обаче не признават независимо Косово. В Белград са наложи едно соломоновско решение. Според него не е необходимо да се признава независимостта на Косово, но реалностите трябва да се приемат. Така например брюкселското споразумение от 2013 година предвижда пълната интегреция на  Северно Косово в новата република, което много наблюдатели тълкуват като фактическо признаване на независимостта. И президентът Вучич трябва да се покаже като прагматик по косовския въпрос, за да може Западът мълчаливо да търпи неговия авторитарен стил на управление. По всичко изглежда, че тази тактика е успешна. Докато сръбската прогресивна партия е на лов за вещици сред критиците му, Брюксел и Берлин го хвалят като гарант за стабилността на Балканите, като ревностен реформатор и дори визионер.

Темата за Косово насърчава популизма

Все още Косово минава за "люлка на сръбщината" въз основа на битката на Косово поле (1389). Затова и до днес 80 процента от сърбите смятат, че в никакъв случай не бива да се признава независимостта на Косово. "Няма никаква идея, господине. И най-умната глава в Сърбия не може да намери решение. Първо трябва да видим как ще гледаме на Косово и Метохия в бъдеще без да трябва да признаваме независимостта", казва депутатът от управляващата партия Владимир Дуканович.

"Косово и Метохия"- дори официалното обозначаване на името на "отцепилата се провинция" минава за политическо становище. Този подбор на думите е задължителен за всички, които имат и малко влdст в Белград. "Това самозалъгване открива пътя на популизма", казва Драголюб Мичунович, един от основателите на опозиционната демократическа партия. Най-възрастният депутат критикува по този начин режима, но и собственото си партийно ръководство, което прилежно повтаря вълшебната формула "Косово е Сърбия". А косовските албанци понастоящем са заети със себе си. Те работят по създаването на нова правителствена коалиция и не реагират възторжено на призивите от Сърбия. "Ако не се стигне до признаване на независимостта на Косово, тогава вътрешносръбският диалог е излишен", писа в Туитър косовският външен министър Енвер Ходжай.