Застрашена ли е Украйна от разпад?
24 февруари 2014Член втори от Конституцията определя Украйна като единна държава. Тя е създадена през 1991 година след разпада на Съветския съюз и е разделена на 24 области и една автономна република - Крим. Столицата Киев е център на властта, а президентът, правителството и парламентът де факто решават всичко: от размера на данъците до езиковите норми.
Много скоро това може да се промени. Засилват се индикациите, че управляващата Партия на регионите може да използва сегашната политическа криза в страната, за да направи от Украйна федерална държава. Тази партия има силно влияние в източните и южните райони на страната.
Федерализация срещу разпад?
Вестник "Гласът на Украйна", който е орган на парламента, публикува в началото на февруари предложенията на Комунистическата партия за поправки в Конституцията. Там се говори включително за федерализация на страната, а комунистите са традиционен съюзник на Партията на регионите и в парламента често гласуват заедно с депутатите на управляващата партия.
Междувременно подобно изявление направи депутатът от Партията на регионите Вадим Колесниченко. Пред онлайн-изданието "Украинска правда" той заяви, че украинските граждани в южните и източните райони на страната виждат в протестите на опозицията "заплаха" за себе си. "Федерализирането би предпазило страната от разпад", твърди депутатът от партията на Янукович. В тази връзка някои медии дори писаха, че Украйна може да бъде разделена на седем големи области, всяка от които със свой собствен парламент.
Дългата ръка на Москва
По темата се изказа и съветникът на шефа на президентската администрация Виктор Медведчук: "Федерацията е единственото и безалтернативно лекарство срещу разпада на Украйна", написа той в блога си. Медведчук оглавява движението "Украински избор", което се обявява срещу интеграцията на Украйна в ЕС и се обявява за съюз с Русия. Досега то не е оказвало някакво по-сериозно влияние в украинската политика, но не бива да пренебрегваме факта, че Медведчук е близък приятел на руския президент Владимир Путин.
Всъщност тези идеи не са нови: през 1990 година Крим искаше да се отдели от Украйна, а по време на "Оранжевата революция" от 2004 г. източните и южните райони на страната заплашваха да създадат собствена република. Този път обаче нещата изглеждат далеч по-сериозни. Протестите, изнесени основно от украниците от западните райони, не срещнаха никаква подкрепа от хората, живеещи в източните и южните райони със силно руско влияние. Там масово гледат руска телевизия, която представя събитията в Киев като опит за "дясноекстремистки държавен преврат".
Засега лидерите на опозицията не са се произнесли по въпроса за създаването на федерация. Единствено бившият депутат Вячеслав Кириленко предупреди в блога си, че федерализирането на страната е само първата стъпка, която ще бъде последвана и от отделянето на Източна Украйна. А това, по неговите думи, ще бъде краят на независима Украйна. Зад плановете за федерализация Кириленко вижда дългата ръка на Москва.
"Не дърпайте дявола за опашката"
Дали Украйна ще тръгне по този път, все пак зависи от парламента в Киев. За промяна на Конституцията са необходими гласовете на 300 от общо 450 депутати във Върховната рада. В момента управляващата Партия на регионите не може да събере такава подкрепа.
Засега не е ясно какво мислят по въпроса гражданите на Украйна. Социолозите умишлено избягват да правят такива сондажи, за да не "дърпат дявола за опашката", каза за ДВ директорът на Международния институт за социология в Киев Володимир Паниото. Затова и няма официални данни. Но във всеки случай хората от барикадите са скептични. "Идеята не е чак толкова лоша, ако това помогне на Украйна да стане демократична държава по примера на Германия", казва млад мъж от групата на протестиращите. Той обаче е категоричен, че Украйна няма нужда от федерация по руски модел. И други участници в протестите са на мнение, че евентуалното федерализиране на Украйна би означавало разпад на държавата и че Русия само това и чака, за да си прибере Крим.