"Заля ме вълна от благодарност": Мария шие маски за съседи

"Мили съседи, шия защитни маски, които подарявам. Те са памучни и могат да се перат при температура от 60 градуса. Първите вече са раздадени, но готвя и нови модели - карирани, раирани и едноцветни в бяло, светлосиньо и каки. Можете да се свържете с мен и да ми кажете от колко маски се нуждаете.  Ако имате плат и ластици, с които да подкрепите акцията, ще ви бъда благодарна. Просто ги оставете до кутията с маските."

Обявата на Мария е от платформата за междусъседски контакти nebenan, предназначена за обмен на информация и услуги. 

Коя е Мария?

Тя е от Венецуела, пристигнала в Германия преди 21 години, за да продължи образованието си. Любовта станала причина да остане, за което ни най-малко не съжалява. И е пълна с желание да помага на съседите си с каквото може, защото смята, че този вид контакти са изключително важни.

Още от самото начало акцията ѝ се натъква на огромно одобрение от страна на околните. Получава много благодарности в момент, в който защитните маски все още не се намират лесно и търсенето превишава предлагането. „Thank you", „Magnifique" - така я посрещат. Или с: „Мила Мария, именно такива би трябвало да бъдат съседските отношения - да даваш и да взимаш: заедно сме силни! За всички нас коронавирусът не е шега, искаме да живеем, не да умрем. И да помагаме на другите. Много ти благодаря!“.

Как се стига до тази добра идея? 

Мария Хайме: В началото на март бях във Венецуела, когато там бе въведено извънредно положение заради коронавируса. В този момент видях, че всички, дори и най-бедните хора, сложиха маски и се попитах – откъде ли са ги взели? Когато се върнах в Германия, установих, че тук никой не носи маски, а свекърва ми и свекърът искаха, но по аптеките трудно се намираха. Аз разполагах с време, мога и да шия и… така започнах. След това реших да проверя и дали някой друг няма нужда от маски - така се стигна до обявата, като изобщо не бях сигурна, че ще бъде проявен интерес. А стана точно обратното, вероятно защото именно този бе подходящият момент - в навечерието на въвеждането на задължителното носене на маски. Буквално ме заля вълна от благодарност, която ме кара да се чувствам много щастлива. Получавам шоколади, цветя - подкрепата е огромна. Досега съм ушила сто маски, но ще направя поне още една серия, вероятно със съдействието и на други съседки. Според мен добросъседството е ценно като златото.

Но сигурно мнозина биха се запитали - защо не ги продавате?

Мария Хайме: Магазини има достатъчно. Аз не съм професионална шивачка и не искам да правя бизнес - това ми е хоби. И тъй като не работя на принципа на магазините, получавам нещо, което никой магазин не може да получи - голямата благодарност на хората.

Можете ли да сравните мерките срещу заразата в Германия и във Вашата родина Венецуела?

Мария Хайме: Няма нищо общо - там има диктатура и мерките са изключително строги. Задължението за носене на маски бе въведено от днес за утре, няма свобода, полицията контролира постоянно, съседите също бдят за това някой да не направи нарушение. Не може да има никакво сравнение.

Разкажете ни за себе си - как дойдохте в Германия?

Мария Хайме: Пристигнах преди 21 години като стипендиантка на Германското дружество за академичен обмен DAAD. Във Венецуела завърших архитектура, а тук получих докторската си титла. Но в последните години се занимавам с рисуване. Започнах навремето в Китай, където съпругът ми бе на работа. Вече над десет години това е основното ми занимание, работя към ателието „Артефакт“ в Бон.

А как се предпазвате от ширещата се зараза?

Мария Хайме: Най-напред искам да кажа, че акцията, с която се заех, ме изпълва с живот. Виждам смисъла от нея и това ме кара да се чувствам много добре. Иначе не нося маска - откакто по време на пътуването ми от Венецуела към Германия в продължение на 30 часа нямах правото да я свалям по летища и самолети. Но тук почти не излизам, позволявам си само веднъж седмично да ходя до магазина. Това са ограниченията, които съм си наложила.

******

Вижте и това видео на ДВ: