Закриване на работни места

Същевременно въпреки високите печалби, които отбелязват, редица големи концерни закриват работни места.

Пазарът на работната сила е облагодетелствен от две неща: от конюнктурата и от времето. Наистина подемът в икономиката е приглушен, но икономиката продължава да отбелязва растеж. Редица предприятия получават допълнителни поръчки и това кара работодателите да назначават още служители, това се отнася особено до средните предприятия. Тази година зимните условия не се отразиха на трудовия пазар, защото зима всъщност нямаше. Ако в други години поради сняг и поледица строителните работи в много строителни обекти трябваше да бъдат спрени, тази година не се стигна до това. С други думи, климатичните промени се отразяват положително на стастиката за безработицата.

Обезпокоително е обаче друго едно развитие на пазара на работната сила

А именно това, че редица големи концерни, отбелязващи всъщност високи печалби, заявиха, че възнамеряват да закрият много работни места. Между тях са "БМВ", "Хенкел", "Сименс". "Нокиа" изнася производствени мощности от Бохум в чужбина.

Разбира се, всеки отделен случай е различен. Но има и общи черти. В Германия отмина времето, когато служители, назначени в голямо предприятие, работят в него, докато се пенсионират. Англосаксонският капитализъм сложи край на тази форма на съпринадлежност и лоялност между фирма, работодател и служител.

Все по-често и в Германия на преден план застава печалбата

Финансовите инвеститори играят важна роля в големите концерни, много от които отдавна са преминали в ръцете на чужди собственици и участват с акции на борсовите пазари. Инвеститорите са заинтересувани от растящи борсови курсове и високи печалби. Това изглежда перверзно, но отговаря на логиката на финансовите пазари - оповестяването на масивно закриване на работни места в повечето случаи води до стремглаво повишаване на борсовите курсове. Едни губят работата си, други доволно потриват ръце.

По-различно стоят нещата при средните предприятия

Все още има доста такива предприятия, които се ръководят не от мениджери, а от собствениците. Собственикът също е заинтересуван от увеличаване на печалбите, но същевременно и от това да се запази за дълги години фирмата, която след него ще наследят децата му. Такива предприятия по принцип не залагат на краткосрочната печалба. Но даже и в тях финансовият капитализъм очевидно вече нахлува.