Зад дуварите на недоверието

В малкото градче Пакрац все още личат следите от войната. Никола Иванович се спира пред разрушената сграда на сръбското църковно настоятелство, зад което се намира и сградата на сръбската православна църква. Отвън тя е осеяна с дупки от куршуми, отвътре е буквално "изтърбушена" и разграбена. Но църквата все още е действаща.

Онези от "другата страна"

Оттук през 1995 г. е преминавала фронтовата линия. По време на войната по-голямата част от Панкрац е била под контрола на хърватите, сърбите са контролирали съседните хълмове. Днес 29-годишният Никола работи за една организация, която търси нови перспективи за сръбското малцинство. "Основният ни проблем е на институционална основа - не можем да се преборим за някои важни за нас права. Все още не ни възприемат като част от тукашното общество - изолирани сме, защото сме били от другата страна на барикадата. Тази метафора "от другата страна" днес продължава често да се използва в Панкрац", казва той.

Един от тези, които се борят за промяна, е Милорад Пуповац. Университетският професор от Загреб е един от влиятелните представители на сръбското малцинство. Той е и депутат от най-голямата сръбска партия, представена в хърватския парламент. "Има известен напредък, но много от проблемите на сърбите си остават неразрешени," казва Пуповац. Все още не са се завърнали десетките хиляди бежанци от Сърбия или Босна. Има и много хора, които чакат за признаване на някои от основните им права - на собственост, на жителство, пенсионно право и на правна защита. "

Цар дава, пъдар не дава

Към това се прибавят и проблемите с лошата инфаструктура в много от сръбските райони, липсата на работни места, недоразвитата образователна система и медицинската помощ. Според журналиста от в. "Нови лист" Борис Павелич, сърбите имат свое представителство на най-високо политическо ниво.

Проблемите се коренят по-скоро на местно ниво, убеден е той: "Често местните управи отказват да прилагат законите, например за връщането на заграбената собственост. Друг често срещан проблем е свръзан с достъпа до трудовия пазар - много по-лесно е да си намериш работа, ако си хърватин", казва Павелич.

Повече работни места и работеща икономика - това си пожелава и Никола Иванович. В родния му град Пакрац липсват и двете неща. "Имаме нужда от силна икономика, която може да реши повечето проблеми. Ако хората работят заедно - във фабриката или фирмата, те ще започнат и да разговарят помежду си, независимо дали са сърби, хървати или чехи.

АГ, ДР, Е. Лилов; Редактор: Б. Узунова