Забранените "бестселъри"
11 май 2012
Класически пример е манастирската библиотека в романа на Умберто Еко "Името на розата", където "вредните" за Църквата книги са заточени на специално място, без право да бъдат ползвани от всички. Националсоциалистите също са държали под ключ определени издания на обявените от тях за "упадъчни" литературни произведения от централните библиотеки на Лайпциг и Мюнхен, включително за да контролират кой се интересува от тях.
Скандални, нежелани, заключени
Списъкът на подобни произведения - оказали се, по един или друг повод, скандални, неприети и забранени - е твърде дълъг. Към него могат да се причислят дори опожаряването на библиотеката в Александрия или пък скандалът около романа на Набоков "Лолита", както и кладите с книги на националсоциалистите, изгарянията на книги на Хемингуей или Дос Пасос от религиозни фанатици в САЩ, цензурата в бившата ГДР, а и на други места по света. В същия ред на мисли могат да се споменат Солженицин, Хайне, Овидий, че дори и Гьоте, чийто роман "Страдания на младия Вертер" е бил забранен в редица малки германски държавици поради опасната подражателна вълна на самоубийства.
Поведението на Католическата църква в тази връзка също е показателно. Въведеният през 1559 година, като реакция на откриването на книгопечатането, "Index librorum prohibitorum" /т.е. списък на разрешените книги/ е отменен чак през 1966 /!/ година, след като става окончателно ясно безсмислието на подобна мярка. Но с това списъкът на забраните далеч не е изчерпан. Човек не трябва непременно да търси примери от страни като Китай или Иран, за да попадне на абсурдни запрещения. Най-актуалният пример е израелската забрана за влизане в страната, отправена към германския писател Гюнтер Грас, само защото той си беше позволил да изрече една истина: а именно, че Израел притежава атомно оръжие, което не се контролира от никого.
Абсурдът на забраните
Факт е също така, че забраните често предизвикват ефект, който е тъкмо обратен на преследвания. Те будят любопитство и внимание и са проблем за всички цензори. Същевременно би било пресилено да се твърди, че забранените книги са "по-добрите" книги. Вярно е по-скоро нещо друго: те дават представа за границите на табутата през различните епохи и за нивата на културно и емоционално развитие.
АГ, ДПА, ЗЦ, Б. Узунова; Редактор: Б. Рачева