За светскостта на българското образование

Коментар на Татяна Ваксберг:

Новият проектозакон за народната просвета може да има много недостатъци, но едно постижение все пак трябва да му се признае: той препотвърждава светския характер на българското образование.

Може и да изглежда неуместно, че повторението на една и съща дума в стария и в новия закон се определя като "постижение", но си е точно така: да удържиш точно този принцип на образованието, който се атакува с нарастващ ентусиазъм от една-две петилетки, може да се смята именно за постижение.

Кой нарушава принципа на светскостта?

Откакто е паднала Берлинската стена за образованието се чуват предимно две твърдения: че учителският труд е обидно зле заплатен и че в училищата трябва да се преподава предметът "Религия". Автентичната загриженост на родители и експерти за това, че образователната система произвежда зле образовани деца без усет за общностите, сред които растат, е медийно маргинализирана и политически пренебрегвана. Единствената сфера на познанието, отстоявана със забележима и шумна обществена енергия, се оказа религията. По тази причина сега, когато започна цялостно преразглеждане на закона за народната просвета, можеше да се очаква включително и ревизия на светския характер на образованието. Но тази ревизия засега не се състоя.

Впрочем, удържането на този текст от закона може и да не се окаже израз на особена твърдост, нито пък привързаност към светскостта като принцип, а нещо много по-различно. Практиката в последните години показа, че на много места в страната светскостта се използва като инструмент, който да държи исляма извън училище, но който да пусне вътре в училището православието. В центъра на София например е пълно с училища, които преподават религия по един подчертано православен учебник, а децата, които нямат отношение към тази религия или нямат отношение към никоя друга, нямат възможност за алтернативни занимания в същия учебен час. По същото време в Западните Родопи, да кажем, се разиграва следната сцена: момичета със забрадки не се допускат в училище и им се пишат неизвинени отсъствия. Случаите са много, но особено нашумя този с осмокласничката Сайде от село Горно Краище, която беше изключена от училище заради забрадката. Не се е чуло за деца с кръстчета на врата, които да са изключени заради нарушаване на принципа на светскостта.

Ислямът - нежелан в училище

Социологията поставя тези примери в по-широк контекст. Според изследване на Open Data от 2010 година повечето български граждани смятат, че ислямът не бива да се изучава в часовете по религия, ако такива часове съществуват, дори и ако в класа има мюсюлмани. При задаването на обратния въпрос – трябва ли да се изучава православие, ако в класа има повече мюсюлмани, но все пак има и християни – резултатът е различен. Оказва се, че според повечето анкетирани православието все пак трябва да изучава.

Иначе казано - в България не се забелязва противопоставяне по линията светскост-религиозност, а е налице огнеопасното противопоставяне на една религия на друга. В такъв контекст светскостта спира да е автентична ценност, която трябва да се отстоява и се превръща в банално алиби за своеволие. И ако министерството на образованието наистина иска да удържи принцип, а не да подарява инструмент за разправа с една религия измежду много други, би следвало да проследява с подчертано упорство как се прилага собствeният му закон.

Автор: Т. Ваксберг, Редактор: М. Илчева