За равенството и неравенството

Всички обичат равенството, всички обичат неравенството, равенството пред закона, равенството пред Мамона и Златния телец, равенството при разпределяне на ресурсите, ама в същото време ако може някак пред закона да сме от по-равните, да сме от най-равните, абе направо никой да не е равен с нас и по възможност законът да не ни лови, Мамонът също да си e наш личен демон, защото то не е лошо всички да имат пари, но си е най-добре ние да имаме повече, пък другите да се оправят както знаят, а най-хубаво да не знаят, за да се виждат нашите пари,

Че то ако всеки се качи на ферари или на яхта или на частен самолет

или поне на хамър, ако всеки тръгне под път и над път с армани и на път със самсонайт и на Виенски бал с картие и на море поне с три манекенки, къде ще му излезе краят, в края на краищата на парите това им е основното качество, че не стигат за всички, но всички обичат равенството, всички обичат да членуват в Ротари и в Лайънс, в Масонската ложа или поне в Голф-асоциацията, всички искат място в борда на Булгартабак и на Софийски имоти, обаче

Масонската ложа не е масова организация,

Ротари не е зала с ротативки за средностатистическия балък, пък Лайънс си е Лайънс, там са светските лъвове, hic sunt leones, тук са лъвовете, както римляните обозначавали земите на дивите варвари, дивите варвари от вчера днес са светски лъвове, и светски лъвици, разбира се, обаче то ако всички бяха лъвове и лъвици, щяха да измрат от глад, понеже нямаше да има никаква плячка, никаква мръвка, никакви тревопасни, мнозинството на тревопасните и малцинството на хищниците дискутират темата за равенството и неравенството, равен старт означава, че едните могат да изядат другите, но и другите могат да изядат едните, нали така, стига да обичат месо, стига да обичат неравенството, всички обичат равенството, бели, черни, жълти и червени, българи, турци и цигани, дори гагаузите,

стига турците и циганите да си клечат в периферията на равенството,

а да не се тикат в центъра му, защото центърът вече се претъпкан, няма игла къде да хвърлиш, трябва да пускат само с винетки, с полицейски лампи или с разрешение на кмета, много коли накупи народът, няма човек къде да паркира, да се возят с градския транспорт, там е равенството, и да седят пред телевизора, и там е равенството, пред телевизора всички са равни, можеш да наругаеш и премиера, и главния прокурор и пак нищо няма да ти се случи, и пак нищо няма да се случи изобщо, понеже те си седят вътре в телевизора и не те чуват, само ти ги чуваш, чуваш за равенството пред закона и пред урните, чуваш питона-искаш-ли-да-ти покажа, чуваш ох-банана-ах-банана-кеф-ми-стана-щом-го-хвана, ето, това е равенството, достъпно и разбираемо за всички, да живее равенството в скудоумието и в бедността, след като друго не може, това ни е родината, а чужбината ни е неравенството, как да избереш между двете, като и двете ги обичаш, всички обичат равенството, всички обичат неравенството.