За да не затъпеем!

Главният аргумент на американския програмист е, че безразборната консумация на информация има неблагоприятно физиологическо отражение върху мозъчните функции. Джонсън дава за пример лондонските таксиметрови шофьори, които нямат право да използват навигационна система. Неврологични изследвания установили, че техният хипокамп (участъкът от мозъка, отговарящ за паметта) бил по-голям отколкото при другите хора. Причината: като не използват джипиес таксиджиите всъщност тренират мозъка си.

Без мярка

Невропластичността функционира обаче и в отрицателен смисъл. Според Джонсън последиците от лошата информационна диета се проявяват под формата на напрежение, стрес, отслабване на паметта - а в ежедневието, просто като игнорантност. Също както обичаме определени храни, по аналогичен начин реагираме положително и на определени информационни дразнители. Например на одобрението. "Хората привикват със солената бърза храна, предлагана от големите вериги, но също и с информациите, които затвърждават онова, в което са убедени или обичат", подчертава Джонсън.

В този смисъл той смята, че днес ние изживяваме нова форма на игнорантност. "Преди 100 години тя се е дължала на липсата на информация, днес се дължи на липсата на мярка; главно защото има толкова много информационни източници, които ни предлагат онова, което харесваме".

Джонсън изрично подчертава обаче, че вината не бива да се търси в самата техника, конкретно в интернет. Защото, казва той, решението, какво да изберем, кога да кажем "да" и кога "не", е изцяло в наши ръце. Тъкмо затова той пледира да се отнасяме критично към заливащия ни информационен поток - не защото ще се удавим, а за да не затъпеем.

Променете системата!

Според американския специалист медиите са предприятия, ориентирани към печалба, които той сравнява с хранителните концерни. Когато установят, че развлеченията привличат по-голям интерес от чистата информация, те започват да дават на хората това, което искат. "Нима оптимизирането на новинарските страници чрез търсачките е нещо друго", пита Джонсън.

Той е убеден, че хранителната индустрия предлага тлъсти храни, прекалено сладки или солени продукти не защото иска да разболее хората; става дума за мълчаливо съгласие между производители и консуматори. "Последните обичат явно неща, които им дават непосредствено удовлетворение, но в перспектива им вредят".

И в още нещо е убеден Клей Джонсън - въпреки или може тъкмо поради предупрежденията си: "Най-късно до 50 години онзи, който не умее да борави с компютър, ще минава за неграмотен". Затова той апелира към политиката и обществото, своевременно да осъзнаят това и да реагират чрез "принципна промяна в образователната система".