1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Жалко за "Газпром"!

19 февруари 2018

Концернът "Газпром", който бе създаден преди 25 години, можеше да стане символ на пазарната трансформация и европейския избор на Русия. Само че Владимир Путин му наложи друга роля, пише със съжаление Андрей Гурков.

https://p.dw.com/p/2sv8j
Moskau 25 Jahre Gazprom
Снимка: DW/Ewlaliya Samedowa

Много хора в днешна Европа смятат "Газпром" за политически инструмент на Кремъл. Някои дори го наричат "газовото оръжие" на Путин. Уви, те са прави. Казвам това с искрено съжаление като журналист, който в продължение на почти 25 години наблюдава развитието на този концерн. Повярвайте ми, по повод юбилея на "Газпром" с голямо удоволствие бих написал, че концернът е станал символ на успешната пазарна трансформация на руската икономика и на европейския избор на Русия. Само че това не е така. А можеше да бъде.

Многообещаващото начало при Черномирдин

Всичко започна многообещаващо. Превръщането на министерството на газовата промишленост на СССР в държавен концерн стана една от знаковите промени от планова към пазарна икономика и гарант за непрекъснати газови доставки в Европа в условията на разпадане на Съветския съюз. Това показа и професионалното умение на екипа, сформиран от Виктор Черномирдин, който пък стана топ-мениджър. През 1990 този екип доказа своята способност да извлича ползи от капиталистическата конкуренция. Малко преди обединението на Германия, "Газпром" сключи договор за сътрудничество с германския концерн "ВASF" и неговата дъщерна фирма "Winterschall" и по този начин отне монопола на концерна "Ruhrgas" за закупуване на сибирски газ за Федералната република.

На 17 февруари 1993 година по указание на президента Елцин държавният концерн "Газпром" беше преобразуван в акционерно дружество. Именно в тези години беше положена основата за развитието на "Газпром" в посока към комерсиално сътрудничество с европейските пратньори. Няма да идеализираме дейността на концерна през 1990-те години в Източна Европа, където той нагло използваше своята наследена от СССР монополна роля. В общи линии концернът продължаваше да осъществява своята пазарна експанзия. Особено отчетливо по отношение на германския пазар.

Целта, наречена Германия

Още през 1993 година "Газпром" създаде със своя партньор "Winterschall" съвместното дружество "Wingas" и по този начин първи получи пряк достъп до крайните потребители на най-големия си европейски експортен пазар. "Wingas" изгради тръбопроводи в Германия. Осигури си и достъп до британския пазар. То изгради най-голямото подземно газово хранилище в Западна Европа - в германската община Реден, както и други подземни газови хранилища и изнасяше природен газ в редица европейски страни. Днес "Wingas" е стопроцентова дъщерна фирма на "Газпром". През 2003 година "Газпром" направи още един далновиден ход - концернът покани "Winterschall" да участва в усвояването на Ачимовското находище. Така възникна и фирма "Ачимгаз", в която днес руснаци и германци съвместно добиват газ за цяла Европа.

През пролетта на 2005 година на Хановерското примишлено изложение "Газпром" и "ВASF" обявиха своя съвместен проект, който по-късно получи името "Северен поток". Лично аз присъствах на тази конференция и много добре си спомням, че най-силно впечатление тогава направи не самото предложение за изграждане на трети коридор за доставки на руски газ в допълнение към двата действащи тръбопровода през Украйна и Беларус. Лично мен особено много ме печатли мащабният обмен на активи по цялата верига от добива до крайния потребител, за които тогава се договориха "Газпром", "BASF" и току-що присъединилата се към тях германска компания "Е.on". Германската страна получи големи дялове в сибирското Южноруско находище, а "Газпром" разшири присъствието си в Европа и увеличи дяловете си в "Wingas".

Това беше качествено ново ниво на сътрудничество и доверие между големия бизнес в Русия и Германия. Споразумението беше подписано в присъствието на президента Путин и тогавашния канцлер Шрьодер. Никой тогава нямаше усещането, че "Газпром" се явява инструмент на Кремъл и сляпо изпълнява неговата воля. Само година по-късно обаче това усещане се усили. 

Андрей Гурков
Андрей Гурков

Непростимата грешка на Милер

На 1 януари 2006 година "Газпром" за първи път прекрати доставките на природен газ за Украйна, което се отрази и на транзитните доставки за Европа. По този начин преуспяващият концерн за една нощ рязко промени посоката на своето развитие и започна стремително да се превръща в политически и пропаганден инструмент в ръцете на руския президент, който възнамеряваше на всяка цена да отмъсти на Украйна за "Оранжевата революция".

Струва ми се, че много руснаци не осъзнават колко голямо значение отдава Западът на прецедентите при оценката на рисковете. Колко пъти преди демонстративното завъртане на газовото кранче Русия уверяваше на различни бизнес-форуми, че няма да допусне прекъсване на доставките на природен газ при никакви обстоятелства. За съхраняването на добрата репутация на "Газпром" руските управляващи бяха длъжни да намерят някакво решение на спора с Украйна, колкото и труден партньор в преговорите да беше тя. Но Владимир Путин реши да демонстрира сила и пожертва доброто име на "Газпром". Непростимата вина на Алексей Милер пред ръководения от него концерн се състои в това, че той не само допусна тази намеса, а и всячески я поддържаше. И то два пъти! През януари 2009 година Русия отново затвори кранчето на границата с Украйна. Този път за дълго. И цели държави, предимно в Източна Европа, действително започнаха да мръзнат.

Най-фаталната грешка за 25 години

Второто прекъсване на доставките беше най-фаталната грешка в четвъртвековната история на "Газпром". Оттам идва и днешният му лош имидж, който вече не може да бъде излъскан със скъпоструващи спонсорски договори с германски футболни клубове. Да не забравяме и третият енергиен пакет на ЕС със строгите му антимонополни изисквания.

Фаталната грешка на "Газпром" породи и създаването на Европейския енергиен съюз с механизми за взаимопомощ в случай на прекъсване на доставките на газ, както и упоритата съпротива срещу изграждането на "Северен поток-2". Много хора в Европа не вярват, че този газопровод е чисто комерсиален проект. Твърде голяма е готовността на руския концерн да похарчи огромни суми в услуга на фикс-идеята на Путин да лиши Украйна от транзитния пренос на природен газ.

В заключение: равносметката за тези 25 години е мрачна. В много европейски страни "Газпром" предизвиква недоверие и откровена наприязън. Лично на мен ми се струва, че това е обидно за юбиляра. Концернът, който можеше да съдейства за сближаването на Русия и Европа, заслужаваше друга съдба.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми