Ехо, а ние какво заслужаваме?

Коментира Мирела Иванова:

“ДСБ: Първанов заслужава импийчмънт, но вторият опит би приличал на фарс.” Из новините на “Медиапул”

Твърде много внимание се обръща на единайсетоноемврийското президентско отроче АБВ и именно свръхактивното говорене около него, агресивно-крайните “за и против” му придават някакво значение и битност. Инак само по себе си то е една голяма кухота, която временно рециклира в масовото съзнание и медийното поле, овехтели кариеристи от всички страни и още сума ти народ с двусмислена и трисмислена биография.

Случка-провокатор

Защо тогава и аз подхващам темата: защото тази сутрин в трамвая се качи един от четиримата луди на махалата и втрещи, и изнерви не само мен, но и всички пътници, макар в началото да ни бе само смешно. Застанал в дъното на мотрисата, на всеки четири-пет секунди той се разкрещяваше с някакъв пронизващ фалцет: “А, Б, В, Гоце-е-е-е!” Тъкмо скандирането на е-то и ехото му в затвореното пространство напомняше на гарваново грачене, остър хрип при недостиг на въздух и сатанински смях едновременно.

Възприех го не само като знак, че трябва да сляза поне три спирки по-рано и да стигна пеш до целта си, но и като лаконично обобщение за облъчилото и най-болния мозък празно политическо говорене. Не бих искала да се нагневявам или надсмивам нито над лудия, нито над Първанов - всеки от двамата има само твърде временно и случайно място на временен и случаен дразнител в общия ни живот.

Трамваят на всички българи

Президентът обаче се е качил в трамвая на всички българи отпреди близо осем години. В този бая дългичък период изпробва доста роли и до една ги изигра посредствено: на социален стожер, на енергиен стратег, на научно-културен закрилник, на хитроумен благодетел, раздавач на ордени и народен ватман и понеже наближава обръщалото на последната спирка, търси трескави начини да продължи приятното си пътуване. При това в подобаващо му идейно и спонсорско обкръжение, затова и свири сбор.

Та наблюдавайки лицата и фигурите, припознали президентската тръба и завтекли се под знамената на абв-то, не можем да останем заблудени, че става дума само за алтернатива. Ако струпаният съмнителен финансов ресурс, всеназоваващата баналност и политическото номадство са решение и вариант за изход, и облик на алтернативата, то ние отдавна сме ги изпробвали и резултатите са плачевни.

Третата буква преди втората

И това с възраждането не се мъти за първи път, май не бе толкова отдавна, когато т. нар. едър национален капитал се бе обединил в подобно едноименно сдружение; към днешна дата доста от участниците в начинанието са мъртви, разстреляни по-точно.

От цялата абревиатура, съвпадаща с първите букви на нашата азбука, ни остана да надникнем само в б-то, българско демек: то е най-тъжният кладенец, защото в застоялата му повърхност се оглеждат натрупаните ни умори, апатия, безсилия. И само някой по-шумен и скандиращ луд може да ни предизвика и вбеси за малко, колкото да слезем от трамвая и да се върнем в търпението си…

Автор: Мирела Иванова, Редактор: Александър Андреев