Един кошмар става реалност
18 март 2008Реклама
Всичко щеше да е толкова хубаво. След три десетилетия на безпрецедентна икономическа надпревара в процеса на наваксване Китай най-после щеше да има възможност да се представи от най-добрата си страна - като модерна държава, на едно стъпало с големите световни нации. Да, всичко щеше да е толкова хубаво. Ако не бяха събитията в Тибет.
Изведнъж никой вече не се интересува от огромните модерни стадиони, от главозамайващите кулиси, извеждащи на преден план хармоничното съжителство на културите в многонационален Китай. Демонстранти в червени одежди показахаОбратната страна на медала
другия Китай, потъпкващ всяка проява на съпротива, била тя и мирна. Ужасен, светът става свидетел на ескалацията на насилието в Тибет. Насилие, насочено срещу другомислещите. Китайските репресии накараха чашата на търпението да прелее. Натрупаното през годините отчаяние се разрастна в сляпо насилие. И всичко това въпреки суперлативите на китайското политическо ръководство за икономическото развитие в Тибет. Макар и да е действителност, икономическият подем е неосезаем за тибетците, които облечени в традиционните пъстри носии имат едно единствено предназначение - да са атракция за туристите, статисти в един изключително екзотичен увеселителен парк.
Произвол на действията
спрямо тибетското население. Времената са други. Днес навсякъде има мобилни телефони с интегрирана фотокамера, много повече са и чеждустранните туристи, които в актуалния случай са и потенциални свидетели на репресиите. Сякаш без да се съобразява с всичко това китайското правителство е твърдо решено да използва всички средства, в това число и насилие, за да овладее ситуацията. Не на последно място заради китайското домакинство на летните Олимпийски игри. И въпреки това зачестилите призиви за бойкотирането им са грешен подход, смята дори Далай Лама. Защото въпреки усилията си Пекин вече не е в състояние да скъса връзката между олимпийския идеал и човешките права.
Реклама