1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Европейският съд по правата на човека

8 януари 2013

Несправедливи съдебни процеси, изтезания, отвличания - това са случаите, с които се занимава Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург. Но с каква реална власт разполага той?

https://p.dw.com/p/173qw
Снимка: picture-alliance/dpa

30 000 жалби се подават ежегодно до Европейския Съд по правата на човека в Страсбург. Служителите на съда обработват писма, написани на повече от 40 различни езика. Съдебните дела се водят на английски или френски. Един от основните проблеми на институцията е свързан с това, че съдиите (общо 47 на брой) имат за задача да се обединят около решение, което да е приемливо за всичките 47 държави, ратифицирали Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ).

При това става дума за страни с различни правни уредби като например Турция, Молдова, Сърбия, Русия, Украйна и др. Всъщност всичките 47 съдии никога не участват едновременно във взимането на решения. "Във Великата камара на Съда, която се произнася само по около 30 пъти на година, присъстват най-много 17 от тях", пояснява германската съдийка Ренате Йегер. Ако решението е много оспорвано, е достатъчно и мнозинство от гласовете на деветима съдии.

Europäischer Gerichtshof für Menschenrechte (EGMR) – Säule mit Briefen
В ЕСПЧ идват писма от всички краища на ЕвропаСнимка: DW/D.Grathwohl

Решения за цяла Европа

Съдиите са длъжни във възможно най-кратък срок да се запознаят с правните системи на различните страни-членки. Основна роля в това отношение играе съответният национален представител на страната, срещу която е подадена жалба. Негова е задачата да запознае колегите си с националното законодателство и да разясни пред тях отделни негови особености. Всеки национален съдия се избира от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа измежду три кандидатури, предоставени от съответната страна-членка.

Общо 95% от казусите, които се внасят за разглеждане пред Съда, се отхвърлят като недопустими от формална гледна точка. Това се случва когато тъжителят например е пропуснал да се отнесе към всички налични съдебни инстанции в родната си страна, или пък е пропуснал да се вмести в определени срокове от време.

Случаите, които се класифицират като "допустими" отиват за разглеждане в камари с по седем съдии. Някои от страните имат огромно количество жалби, които са "висящи" и чакат разглеждане. Пример за това отношение е Русия, срещу която са заведени около 30 000 жалби. Тъй като на всяко от водените дела срещу дадена страна задължително трябва да присъства и националният представител на съответната държава, работата на съда се "точи" с години. С цел ускоряване на тромавата процедура беше предвидена и реформа, но тя се блокира от Русия от дълго време насам. Затова до този момент е влязла в сила само една малка част от заплануваната реформа.

Schild des Europäischen Gerichtshofs für Menschenrechte
На година в ЕСПЧ се подават около 30 000 жалбиСнимка: DW

Политически натиск вместо традиционно наказание

Щом Съдът в Страсбург установи нарушение на човешките права, той осъжда съответната държава. Възможно е да поиска от нея законодателна промяна, пускане на задържани на свобода, или плащането на обезщетения. Решението се привежда в изпълнение от политически орган - това е Комитетът на министрите към Съвета на Европа, в който съответните държави са представени чрез своите външни министри.

Европейската Конвенция за правата на човека задължава държавите да прилагат на дело решенията на ЕСПЧ. Но какво означава "да прилагат"? "Това по принцип решават самите държави", пояснява юристът Аксел Мюлер-Елшнер. Публичният политически натиск все пак често има по-голяма тежест от обичайните наказателни мерки. Юристите към Европейския Съд по правата на човека в Страсбург са убедени в това.

Автор: Д. Гратвол, Н. Шершун

Редактор: Б. Узунова