Европейската комисия прие преговорната рамка за започване на преговорите по европрисъединяването на Турция

�сия прие вчера преговорната рамка за започването на преговорите по присъединяването на Турция към Европейския Съюз.

Преговорната рамка, приета вчера от Европейската комисия, отговаря точно на споразуменията, постигнати преди половин година от държавните и правителствени ръководители на страните членки на Европейския Съюз. Преследваната цел е пълноправното членство на Турция в общността. Не се изключва обаче и възможността за привилегировано членство на страната. Предложение, което е в съответствие с исканията на германските Християндемократи. След заплануваните за есента предсрочни избори те може би ще поемат правителствената отговорност, което ще им подсигури и място и право на глас в Съвета на Европа.

Европейската комисия не обърна внимание на съмненията, които се изказват по отношение на европрисъединяването на Турция особено след отрицателния вот на французите и холандците на референдумите за Европейската конституция. Дори и да искаше, тя не би могла да го стори, тъй като е длъжна да се придържа към решенията на Съвета на Европа. Освен това на срещата на върха на Европейския Съюз в Брюксел държавните и правителствени ръководители на 25-те страни членки потвърдиха отново единодушно волята си за започване на присъединителните преговори с Турция на 3-ти октомври тази година.

Турция е изправена пред най-високите присъединителни бариери в историята на Европейския Съюз. Страната се задължава да проведе належащите реформи в сферата на политиката, икономиката и правосъдието, като този път Европа ще обръща не толкова внимание на обещанията и намеренията, колкото на делата и резултатите. Във всеки един момент Европейският Съюз би могъл да дръпне внезапната спирачка, забавяйки или дори прекратявайки присъединителните преговори. Дори преговорите да вървят гладко, присъединяването на Турция няма да може да се осъществи преди 2014-та година, тоест докато не бъде приет следващият дългосрочен бюджет.

За да се предотврати шока от присъединяването на Турция, в преговорната рамка са включени редица предпазни клаузи и нови правила, които се отнасят например до въпроси като свободното движение на хора, в случай че турското присъединяване доведе до поток от работници, които желаят да работят на Запад. Подобен подход се критикува в Турция като еврочленство втора класа.

Турското правителство би трябвало да използва изгодния момент, поемайки подадената му ръка и осъществявайки обещаното. Става дума за приемането на серия от ключови закони и подписването на протокола за разширяване на митническия си съюз с Европейския Съюз, като включи и Република Кипър. Само по този начин Турция може да разчита на одобрението на преговорната рамка от всички 25 страни членки преди 3-ти октомври. Макар и от вътрешнополитическа гледна точка да не е никак лесно, турското правителство ще трябва да се погрижи за изтеглянето на окупаторските войски от северната част на Кипър. На факта, че страна кандидатка за членство в Европейския Съюз окупира части от държава, която вече е членка на общността, не може да се реагира безкрайно с безразличие и бездействие.

Не само Турция трябва да напише въложените й домашни, но и самия Европейски Съюз, който, за да се справи в бъдеще с ръководството на 30 страни членки, трябва да обнови институционалната си система. Договорът от Ница не е в състояние да се справи с това предизвикателство. А тъй като проектът евроконституция е на първо време замразен, трябва да се намери адекватна алтернатива. Председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Дурау Барозо призова към сериозни и почтени дебати за европрисъединяването на Турция и въобще за европейския курс на разширяване. Този призив дойде обаче прекалено късно, и то най-вече под натиска на конституционната криза. Европейските лидери са изправени пред трудната задача, да убедят народите си, че Турция не е прекалено голяма, прекалено различна от културна гледна точка и прекалено бедна, за да бъде част от обединена Европа. Ако не успеят, проектът Турция може да се порвали, например по силата на референдум във Франция.