Европа стигна вододела!

Отиващата си 2011 беше най-лошата година в историята на ЕС. Еврокризата тръгна от периферията и проби до ядрото. Всички досегашни политически и финансови спасителни маневри се оказаха недостатъчни или дойдоха със закъснение.

Освен това ограничените мерки, по които страните-членки успяха да се споразумеят, не бяха насочени във вярната посока. Тук влизат строгата политика на икономии и дълговите спирачки, които не са нищо друго, освен конституционализирането на един провалил се стабилизационен пакт. А британското вето на последната среща на върха доведе до най-голямото политическо разцепление в общността.

Година на гражданско недоволство

Основна причина за провала на съюза в сегашната криза е неспособността на европейските правителства да се издигнат над откровено егоистичните си "национални интереси", и да вземат правилните в средна и далечна перспектива решения. Именно това е верният път към политическия застой. Перспективите за идната година обаче също не са по-ведри.

Най-логичният извод, изхождайки от фактическото положение, е, че рецесията е неизбежна, а в някои страни тя ще се възприеме дори като депресия. Оттук ще последва и влошаване на глобалния икономически климат.

В една от песните си британците от Kaiser Chiefs прогнозират предстоящ бунт - "I predict a riot". Ако я караме така и през 2012-та, със сигурност ще има повече от един бунт. Неочаквани събития като Арабската пролет, движението "Окупирайте...!" или протестите в Гърция дадоха силен тласък за появата на нови социални движения и гражданска съпротива, координирани чрез новите медии и социални мрежи. Тази динамика трудно може да бъде спряна. Така че, ако не се подходи конкретно към причините за протестите, както впрочем изглежда, гражданската съпротива срещу една възприемана като несправедлива политика ще продължи да се разраства и през 2012 година.

Европа - много близо до дъното

Има ли изобщо някаква надежда? - Действията на европейските лидери ще бъдат от глобално значение. ЕС трябва да поеме по съвсем нов път. Съюзът трябва да превърне Европейската централна банка в спасител-последна инстанция, да изготви планове за един истински фискален съюз, да въведе еврооблигации, да развие нова стратегия за стопански растеж, да извърши структурни реформи в закъсалите държави и най-сетне - да реформира основно финансовия си сектор. В противен случай кризата може да завлече на дъното целия ЕС.