Европа не постигна единство за Гуайдо

Следвайки примера на други държави, Европейският парламент прие с голямо мнозинство опозиционния лидер Хуан Гуайдо за временно изпълняващ длъжността държавен глава на Венецуела, заставайки по този начин на страната на "демократичните сили". Европейските лидери обявиха подкрепата си за опозицията и за опонента на президента Мадуро символично, защото външната политика на Съюза в тази ѝ форма не е отговорност на Парламента. Въпреки това Европейският парламент даде ясен политически сигнал.

Междувременно след едно от редовните заседания на външните министри на ЕС в Букурещ, към това послание се добави и друг важен аспект: готовността за изразяване на обща солидарност към опозицията във Венецуела. Инициативата обаче се провали заради съпротивата на един- единствен министър, както се разбра по-късно. Ако някой се бе погрижил по-настойчиво за този “аутсайдер”, единната позиция вероятно щеше да бъде постигната. Така бе пропусната една от редките възможности да се даде положителен сигнал за единомислие в европейската външна политика.

Причината за този провал може да се търси в слабостите при провеждането на преговорите. На всеки шест месеца друга държава-членка поема председателството на Съвета на министрите на Европейския съюз и срещите на високо равнище. Понастоящем Румъния е поела тази роля - страна, разядена от корупционни скандали около правителството и явна липса на представителни и опитни политици. В дискусията за Венецуела, за съжаление, лъснаха всички слабости на ротационната система.

Финландия предложи да поеме председателството на Съвета вместо зле подготвените румънци, но Букурещ не се съгласи на размяната. Правителството в Хелзинки със сигурност щеше да направлява по-добре политическите дискусии около ситуацията във Венецуела. Но в този случай една особено слаба държава-членка на ЕС се сблъска с недостатъците на ротационната система.

Европейският съюз би могъл да се окаже много полезен за Венецуела, независимо от малкото исторически връзки с тази латиноамериканска държава. В спора за сферите на влияние между Русия и САЩ, Европа би открила своето място сред посредниците и помощниците на населението, страдащо от пълния срив на доставките. Президентът Мадуро все още не е предоставил достъп до хуманитарни помощи. Ето защо и масовата имиграция продължава. Мадуро още повече влошава положението в страната, като арестува чуждестранни журналисти и прави работата им невъзможна. Всичко показва, че борбата между режим и опозиция навлиза в решаващата фаза.

Решението можеше да бъде толкова лесно

С оглед на ситуацията във Венецуела ЕС не би трябвало да е затруднен да заеме политически ясна, а не амбивалентна позиция.  Както винаги, Москва и Вашингтон заявиха политическите си интереси, а Европа можеше единствено да отправи ясно послание в подкрепа на опозицията - президент като Мадуро, който потиска народа си и го обрича на глад, губи своята легитимност. Всъщност решението можеше да бъде лесно. Вместо това обаче през следващата седмица всяка страна от ЕС поотделно ще трябва да обявява подкрепата си за Гуайдо. Така ефектът от общото послание бе проигран и редкият шанс за единство и обединение се изпари. Защото особено що се отнася до външната политика, Европа е по-силна, ако е единна. Провалът в Букурещ е доста неприятен. И можеше да бъде избегнат.