Европа гласува пъстро и с ангажимент

ЕНП губи места, но печели изборите

Основните резултати от гласуването за Европейски парламент могат да се обобщят така: най-много места (в момента около 205) спечелиха консервативните партии, обединени в Европейската народна партия (ЕНП), а най-голям ръст отбелязаха партиите с антиевропейска ориентация – илюстрира го победата на Националния фронт във Франция. Втората по брой депутати група в Европарламента ще бъде на Партията на европейските социалисти, която в момента печели около 191 места. На трето и четвърто място според очакванията остават либералите от АЛДЕ и Зелените.

Утвърдените европейски партии, които се нареждат на първите четири места, губят повече от 100 депутатски мандата в сравнение с последните избори. Според първите коментари това се дължи на еврокризата, на разместването на пластовете в няколко европейски държави и на възхода на крайните, популистки и евроскептични партии и лидери. Избирателната активност в 28-те държави от ЕС отбеляза минимално покачване – 43,1% в сравнение с 43% на предишните избори. Повечето наблюдатели оценяват този факт като добра новина за Европа.

Еврокритиците печелят подкрепа, но трудно ще се обединят

В Европейския парламент ще бъдат представени над 160 национални партии, а това означава, че картината ще бъде много пъстра, а сглобяването на коалиции – особено трудно. Това личи най-ясно в сегмента, който отбелязва най-висок ръст – антиевропейските и еврокритични партии. Те ще могат да разчитат на 80-90 мандата в бъдещия парламент, но разликата между гръцката „Златна зора” (която наблюдателите смятат за неонацистка) и германската „Алтернатива за Германия” (която критично поддържа ЕС) е толкова голяма, че обща фракция не може да възникне. Проблеми ще има и във фракцията на ЕНП, защото все още не е ясно дали партията на Силвио Берлускони „Форца Италия” ще остане в ЕНП – ако нейните депутати отпаднат от фракцията, разликата между консерваторите и социалистите ще се стопи.

Кой ще бъде шеф на Еврокомисията?

На това разчита водещият кандидат на ПЕС, германецът Мартин Шулц, който в първите си изявления изрази надеждата, че дори да не победи, неговата партия има добри изходни позиции да преговаря с ЕНП за разпределението на постовете в ръководството на ЕС. Поне в Германия Шулц успя да мобилизира гласовете на социалдемократите и им донесе за пръв път от години насам покачване. Все пак за баланса на силите в Европарламента в крайна сметка решаващи ще се окажат преговорите за сглобяване на коалиция, която би имала мнозинство от 376 депутати.

За пръв път на избори за Европейски парламент големите партии излязоха с водещи кандидати и увериха, че при победа съответният кандидат ще бъде номиниран за председател на Еврокомисията. Ако тази уговорка оцееле, Жан-Клод Юнкер от ЕНП ще бъде следващият шеф на Европейската комисия. Както той, така и най-сериозният му съперник Шулц веднага след края на изборите увериха, че решението няма да бъде променено. Повечето наблюдатели също са убедени, че правителствените ръководители от ЕС не могат да се отметнат от обещанието си, но дори да го сторят, Европарламентът няма да приеме спуснат отгоре кандидат за председател на Комисията.

Повече яснота ще има след оповестяването на окончателните резултати от изборите, а първите решения на правителствените ръководители за ключовите позиции в ЕС се очакват още във вторник вечер след неформалната им среща в Брюксел.