„Евро-олелия” във времена на криза

На неформалната среща на върха на ЕС в Брюксел на 1 март премиерът Станишев получи уклончиви отговори на въпроса, след което реши да го постави отново на работното си посещение в ЕК в четвъртък.

Както и да се погледне на това, като че ли внезапно появило се хрумване за влизане не в еврозоната, а в преходния механизъм на европейската валутна система, което се смята за първа стъпка към тази зона, въпросът заслужава нужното внимание. Причините са много. Според все повече западни икономисти, едно от най-ефикасните средства да бъде избегнат кризисния крах сред източноевропейските членки на съюза, в това число и на България, е да се ускори пътя за въвеждането на еврото и дори да се облекчат 5-те критерия за членство в клуба на европейската валута.

Окуражителни думи

Благодарение на въведения през 1997 година валутен борд, България успя да стабилизира финансовата си система, а в резултат на дългогодишното „стягане на колана” и консервативната финансова политика, довели до превръщането на българските европейци в най-бедните сред 27-те, държавата успя да натрупа и излишък, който дава куража на сегашното управление да предявява своите „европретенции". И да получава окуражителни сигнали, като например изразеното становище на германската канцлерка Ангела Меркел на 1 март в Брюксел, че „процесът за присъединяване към ERM-2 може да бъде ускорен” и „това можело да се обмисли”.

Не само според премиера Сергей Станишев, но и по мнението на мнозинството експерти и икономически наблюдатели в България, участието на страната в споменатия преходен механизъм би могло да се окаже добър сигнал за чуждестранните инвеститори, които биха вложили парите си в едно относително стабилно късче територия сред бушуващата стихия на кризата, както и би потвърдило същата тази релативна финансова и макроикономическа стабилност.Би могло, обаче...

Дори да се остави настрана основният показател за годишната инфлация, който надхвърля значително условието на Европа за 1.5 на сто, не може да се пренебрегне зависимостта на страната от чуждестранните инвестиции (а не от собственото производство!) за финансиране на огромния дефицит в платежния баланс.

Сигнал за загуби

Когато инвеститорите бягат от страната, подгонени не само от кризата, но и от липсата на закрила на техните вложения и недобрия инвестиционен климат, това е сигнал за очаквани сериозни финансови загуби, особено когато основният финансов пазар на България – ЕС е затънал в рецесията.

Има и още нещо, което все още парализира европейците по отношение на новата балканска кандидатка за еврозоната и това е пълният провал на управляващата тристранна коалиция в борбата с корупцията и кражбите на европейски пари. Та кой би допуснал в средите на една уважаваща себе си и влиятелна финансова общност членка с доказано минало, а и настояще, на корумпирана крадла, която Брюксел все още отчаяно се мъчи някакси да превъзпита?

Въпросът е риторичен, поне на този етап. А за следващия – тогава наистина следва сериозно да се помисли.