Анджей Дуда отново ще е президент на Полша
13 юли 2020
Победата му висеше на косъм, но накрая Анджей Дуда успя да спечели битката. Така той се превърна във втория президент на Полша след 1989 година, преборил се за два последователни 5-годишни мандата. Въпреки поражението си, резултатът на неговия либерален опонент – кмета на Варшава Рафал Тшасковски – също е голямо лично постижение, което ще даде тласък на политическата му кариера. Тшасковски е новото лице на либерална Полша с амбицията да обедини опозицията в страната, която най-късно на следващите парламентарни избори през 2023 година да се изправи срещу властимащите.
Критичните медии са на прицел
Последиците от президентския вот ще бъдат дълбоки. Изборът на Дуда ще позволи на неговата национал-консервативна партия „Право и справедливост“ (ПиС) да продължи започнатата през 2015 консервативна революция и да консолидира властта на партията. Освен всичко друго, съществува риск от пълно подчиняване на съдебната система и подкопаване на разделението на властите в Полша. А това, че президентската съпруга Агата Дуда-Корнхаузер нападна медиите, след като назова поименно един журналист, само показва какво можем да очакваме. След превръщането на обществено-правната телевизия в партийна, сега трябва да се готвят критичните към властта частни медии. И понеже много от тях имат чужди собственици, силният човек в страната – лидерът на ПиС Ярослав Качински – говори за нуждата от „реполонизиране“ на медиите. И следващите конфликти с Брюксел изглеждат неизбежни.
И след тези избори Полша си остава една дълбоко разединена страна: Западна и Северна Полша срещу Южна и Източна, градовете срещу селата, младите срещу старите... Разделението преминава дори през семействата, приятелите и отделните населени места.
Президентът Дуда е изправен пред избор
След силно политизираната предизборна кампания би трябвало победителят да се погрижи за това да бъдат засипани окопите. След първата победа на Дуда през 2015 година тази надежда се оказа провалена. За това си имаше сериозна причина: въпреки опитите, Дуда така и не успя да излезе от сянката на своя политически ментор Ярослав Качински. Качински използва конфликтите като „мотор“ на политическите процеси, а компромисът, т.е. подаването на ръка на политическия противник, той възприема като проява на слабост.
Но днес има признаци за това, че Дуда е доста по-самостоятелен. А и той вече не трябва да се притеснява дали ще бъде преизбран. Въпросът е дали има желание да излезе от ролята на протеже и да прояви качествата, отговарящи на високия пост, който ще продължи да заема. В този смисъл следи изборите самият Дуда е изправен пред избор.