Дрехи на килограм - бизнес за милиони

В Германия поставянето на контейнери за събиране на стари дрехи е уредено от местното законодателство. Благотворителните организации, както и комерсиалните търговци са длъжни да регистрират намерението си пред съответните местни органи на властта. Докато за благотворителните организации няма ограничения, комерсиалното събиране на стари дрехи може и да бъде забранено, ако "застрашава обществените интереси". Тази формулировка обаче е твърде обща, поради което дава възможност за злоупотреби.

Затова в последните години на много места в Германия "никнат" контейнери за стари дрехи, които външно почти по нищо не се различават от тези на църковните и благотворителни организации. Дарителите на дрехи смятат, че вършат добро дело, спонсорирайки бедни хора по света. Голяма част от събирателните контейнери обаче се оказват собственост на организации, чиято единствена цел е печалбата. Докато властите реагират, ако изобщо го сторят, минават седмици и месеци, така че контейнерите вече са се напълнилили и заминали по предназначение.  А печалбите от тези дрехи не са за пренебрегване.

Препродажбата на един тон стари дрехи носи печалба между 300 и 400 евро. За сортирането им пък в Германия междувременно се е специализирала цяла индустрия, чиито печалби възлизат на повече от 260 милиона евро годишно.

Спасение за бедните

Бизнесът върви добре, защото и в Източна Европа, и в Африка търсенето на дрехи втора употреба е огромно. Причината е една и съща: цената им е ниска, а изборът - огромен. След като преди няколко години Танзания реши да забрани вносът на подобни дрехи, в страната се надигна истинска протестна вълна. Там много от местните хора живеят бедно и са принудени да си купуват дрехи втора употреба, които се продават на местните пазари на килограм. Освен това употребяваните дрехи от Запада създават работни места. Те се внасят в складове на едро, откъдето търговците на дребно ги препродават по пазари и сергии, а това дава поминък на десетки хиляди хора.

Близо три четвърти от старите дрехи се разпращат за Африка, Източна Европа или Азия. Онази част, която не става за продажба, се преработва за парцали и уплътняващи материали, а остатъкът се изгаря. Такъв е пътят на всички стари панталони, сака и рокли, попаднали в контейнерите. Но докато Червеният кръст ги раздава безвъзмездно из бедстващи региони или на бедни хора в Третия свят, комерсиалните събирачи на дрехи втора употреба извличат от тях чиста печалба.

АГ, ДПА, ЗЦ, Б. Узунова/Редактор: М. Илчева