Доклад за човешките права

Държавният департамент, в своя годишен доклад за човешките права, казва че в много части на света нарушенията са широко разпространени. Сред най-бруталните нарушители са посочени Китай, Северна Корея, Иран, Сирия, Саудитска Арабия и Судан. Едновременно с това в доклада се твърди, че светът живее в ера на напредък що се отнася до правата на човека и демокрацията. В пресконференция по повод на публикацията държавният секретар отговарящ за глобални въпроси Пола Добриянски почерта, че подобряването на състоянието на човешките права е приоритет за Съединените щати: ”Съединените щати ще действуват глобално за разширяване на демокрацията, тъй като демокрацията е най-добрият пазител на правата на човека”, каза Пола Добриянски. ”Опазването на правата на човека не е просто елемент от нашата външна политика, а е опорен камък на политиката ни и наша най-голяма грижа”. Критиците на администрацията на Джордж Буш коментираха веднага, че Държавният департамент заклеймява ред правителства заради малтретиране на затворници и изтезания докато американските войски прилагат същите практики във войната срещу тероризма.

За преценяване на състоянието на човешките права във всяка от 196-те държави в доклада се използуват критерии като политическа свобода, лична свобода и право на труд. Не по-малко важни критерии са религиозната свобода, свободата на медиите, третирането на жени, деца и малцинства. Тази година базата за преценка е разширена и включва отговорността на правителствата, прояви на дискриминация особено срещу лица с физически и умствени увреждания, анти-семитизъм и корупция.

За България са отбелязани проблеми в няколко сфери на правата на човека. Един от тях е третирането на арестанти, затворници и представители на малцинствата. В доклада се казва, че е имало случаи на безпричинни арести, а офицери от полицията са били или малтретирали затворници и арестанти. По-голям проблем е отговорността на правителството, което е успяло само частично да контролира полицейските злоупотреби или пък неговите опити за контрол са били подтиснати. Подчертава се също, че изпълнителната власт и правоъдието в България продължават да се борят с голям диапазон от систематични проблеми и страдат от сериозна корупция.

Под въпрос е медийната свобода. Много журналисти са се чувствували ограничавани от политически или друг натиск. Държавните медии според наблюдатели са подвластни на натиск от страна на правителството, но пък се изтъква, че тъкмо държавните БТА и Българско национално радио са били сред най-сериозните критици на правителството с репутация за безпристрастност. Докладът съдържа списък на ред конкретни случаи когато журналисти или медии са били заплашвани.

Намалели са случаите на дискриминация и преследвания на нетрадиционни религиозни малцинства. Затова пък не са намалели случаите на битово насилие върху жени; имало и дискриминация на жените при търсене на работа. Посочва се също, че около 50% от жените в България страдат от сексуални преследвания на работното си място въпреки съществуващия закон.

Друг голям проблем са детските права. Детските интереси според доклада не са достатъчно защитени от държавата. Има данни за експлоатация на детски труд. Според статистики през 2000 година 14 % от децата в България на възраст 5 до 17 години работели, и то не в семейни бизнеси. Деца имали над 8-часов работен ден, с лошо заплащане. Грижите за бездомни деца и деца в рискова ситуация липсват според доклада. Условията в държавните институции за деца са лоши, медицинските грижи са неадекватни, липсват специални училища за деца с увредени способности за учене. Проблем са и насилието върху деца, детската просия, проституция и търговията с деца – главно момченца.

Търговията с хора, предимно жени и момичета, продължава да бъде голям въпрос. Посочва се и че условията на труд не достигат стандарта на установените човешки права, например минималната заплата от 80 лева не осигурява достатъчно добър стандарт на живеене.