Да ти прилошее от изобилие

Съвременното капиталистическо общество създаде безброй свободи и възможности за избор, които обаче не ни правят щастливи. Може и да звучи парадоксално, но е така, смята Томаш Курианович. Ето аргументите му, публикувани на страниците на швейцарския "Нойе Цюрхер Цайтунг":

Преди няколко години една полска зъболекарка ми разказа как през 1970-те години избягала заедно с тогава 9-годишния си син от Полша в богатата и многообещаваща Западна Германия. Веднага щом получава първите си пари в марки, тя завежда сина си в магазин за играчки и му прошепва в ухото, че може да си избере някоя. Детето първо се усмихва широко и щастливо, след което се оглежда, зяпва от количеството и многообразието на предлаганите стоки, остава като вцепенено и в крайна сметка губи съзнание.

Мъчението да имаш право на избор

Дали това се случва поради необичайния за него избор и натоварването, с което е трябвало да се справи, дали поради нерешителност или просто някакъв здравословен проблем, това всъщност не е от значение. Истината е, че детето никога не е виждало такова мнообразие и изправено пред възможността да избере измежду хиляди играчки, на него му прилошава.

Този пример може да бъде съотнесен и към трансформацията, която преживяха бившите комунистически страни по пътя им към капиталистическото благоденствие - път, в чието начало лежи еуфорията, която обаче съвсем скоро се превръща в умора и апатия. Често свободата на избора е равна на липсата на избор. Съвременното западно общество ти предоставя милион избори, поради което в крайна сметка може да не направиш нито един или пък да избереш грешното. Винаги можеш да поправиш грешката си с нов избор, ще кажат някои. Така е, но дали няма да е прекалено късно? Или да живеем в една поредица от грешни избори, заринати от стоки, които не са ни необходими?!

Капитализмът създаде нови възможности за избор, даде ни свобода в смисъла на това сами да определяме живота си, един живот без граници и ограничения, като в същото време ни показа, че повече избор не означава повече щастие. Можем да пътуваме по целия свят, да си избираме професия, да я сменяме, да се женим за когото искаме или пък изобщо да не се женим, да си избираме коя марка ножче за бръснене да ползваме, кой да е личният ни лекар и т.н. Но в същото време това многообразие от решения може би ни лишава от други, по-важни избори, които просто изключваме, а резултатът е, че водим един ограничен живот с оглед на неограничените възможности, които формално ни се предоставят.

Тъй рече Монтескьо...

Ако днес отидем на лекар, вече все по-рядко ще чуем: "Направете това и това, иначе - лошо". Не! В днешно време чуваме: Можем да постъпим така, можем и така. Първият вариант има тези предимства и рискове, вторият - тези предимства и рискове, третият, четвъртият... Избори, избори, избори. На немски има една крилата фраза, която гласи "Die Qual der Wahl" или в превод - "Мъчението да трябва да избираш". Това състояние доминира всекидневието ни, отнема лекотата на съществуването и е оговорно за растящата носталгия по тишина и изчистеност.

Без съмнение живеем в епоха на сантиментализма. Затова вечно актуален като че ли ще е афоризмът на Монтескьо: Ако искаме просто да сме щастливи, това всъщност изобщо не е трудно. Проблемът е, че искаме да бъдем по-щастливи от другите, а това не е никак лесно, тъй като смятаме въпросните други за по-щастливи, отколкото са всъщност...