Да работиш в чужбина: + и -
15 февруари 2008
Реклама
Тези въпроси сериозно се въртят из главата на стотици хиляди млади българи. Кликнете в кой да е от интернет форумите и веднага ще установите, че темата за (е-) миграцията (специално трудовата) е не само сред най-популярните, но и сред най-болезнените.
Според едно изследване на "Медиана", публикувано тези дни, 38% от хората под 35-годишна възраст смятат емиграцията за добро решение на материалните си проблеми. Сред тази група обаче се шири и наивната надежда, че "на Запад" само тях чакат и мигом ще им приготвят ваната с шампанско. В същото време не по-малобройна е другата група, на младите хора, които гневно осъждат трудовата миграция: дали защото виждат лично за себе си по-добри шансове в страната, или просто защото смятат емиграцията за "непатриотично" поведение. В общия случай потенциалните емигранти са с по-ниско образование, а привържениците на българския избор - с по-високо, разбираме от изследването. Това обаче съвсем не означава, че едните са криви, а другите прави, че едните се самозаблуждават, а другите виждат реалистично пълната картина.
След приемането на България в ЕС трудовите пазари на по-богатите страни членки със сигурност могат да дадат препитание на много българи. В абсолютни цифри средният трудов мигрант печели повече пари, отколкото у дома, това също е факт. Но
медалът има и гъсто изписана обратна страна:
животът в богатите евространи е по-скъп, условията често пъти са унизителни, а гастарбайтерите допълнително страдат поради това, че са далеч от близки и приятели, че не владеят езика и кодовете в приемащата страна, че са изолирани и често пъти третирани като хора от втора ръка. В "стара Европа" понякога ги посреща чиста ксенофобия, най-редовно ги препъва и страхът на местните хора за собствените им работни места, а нежеланието и неумението поне що-годе да се интегрират допълнително затварят трудовите мигранти в гетото на отритнатите.
Всичко това обаче съвсем не означава, че са прави и гръмогласните поборници на "българския избор".
Едно, че мнозина от тях критикуват трудовите мигранти на принципа "гроздето е кисело" или просто защото сами не смеят да напуснат уютното лоно на познатото и сивичкото.
Второ:
част от "гурбетчиите" внасят в България не само милиарди годишно, но и разнообразни новопридобити знания,
включително крайно дефицитното по тези географски ширини умение да разбираш непознатото и да се движиш свободно между културите.
И трето: България е свободна страна, която от ден на ден все по-успешно се обвързва с глобалните мрежи, така че всеки българин има естественото право да инвестира трудовата си сила където и както намери за добре. И това няма нищо общо с така наречения патриотизъм, който е романтическа фигура от зората на националното държавообразуване.
С други думи, в една модерна и нормална страна, каквато, божем, се опитва да бъде България, въпросът "Накъде?" е чисто личен и няма общовалиден правилен отговор. Всичко останало влиза в напоследък не особено популярната графа "идеология".
Според едно изследване на "Медиана", публикувано тези дни, 38% от хората под 35-годишна възраст смятат емиграцията за добро решение на материалните си проблеми. Сред тази група обаче се шири и наивната надежда, че "на Запад" само тях чакат и мигом ще им приготвят ваната с шампанско. В същото време не по-малобройна е другата група, на младите хора, които гневно осъждат трудовата миграция: дали защото виждат лично за себе си по-добри шансове в страната, или просто защото смятат емиграцията за "непатриотично" поведение. В общия случай потенциалните емигранти са с по-ниско образование, а привържениците на българския избор - с по-високо, разбираме от изследването. Това обаче съвсем не означава, че едните са криви, а другите прави, че едните се самозаблуждават, а другите виждат реалистично пълната картина.
След приемането на България в ЕС трудовите пазари на по-богатите страни членки със сигурност могат да дадат препитание на много българи. В абсолютни цифри средният трудов мигрант печели повече пари, отколкото у дома, това също е факт. Но
медалът има и гъсто изписана обратна страна:
животът в богатите евространи е по-скъп, условията често пъти са унизителни, а гастарбайтерите допълнително страдат поради това, че са далеч от близки и приятели, че не владеят езика и кодовете в приемащата страна, че са изолирани и често пъти третирани като хора от втора ръка. В "стара Европа" понякога ги посреща чиста ксенофобия, най-редовно ги препъва и страхът на местните хора за собствените им работни места, а нежеланието и неумението поне що-годе да се интегрират допълнително затварят трудовите мигранти в гетото на отритнатите.
Всичко това обаче съвсем не означава, че са прави и гръмогласните поборници на "българския избор".
Едно, че мнозина от тях критикуват трудовите мигранти на принципа "гроздето е кисело" или просто защото сами не смеят да напуснат уютното лоно на познатото и сивичкото.
Второ:
част от "гурбетчиите" внасят в България не само милиарди годишно, но и разнообразни новопридобити знания,
включително крайно дефицитното по тези географски ширини умение да разбираш непознатото и да се движиш свободно между културите.
И трето: България е свободна страна, която от ден на ден все по-успешно се обвързва с глобалните мрежи, така че всеки българин има естественото право да инвестира трудовата си сила където и както намери за добре. И това няма нищо общо с така наречения патриотизъм, който е романтическа фигура от зората на националното държавообразуване.
С други думи, в една модерна и нормална страна, каквато, божем, се опитва да бъде България, въпросът "Накъде?" е чисто личен и няма общовалиден правилен отговор. Всичко останало влиза в напоследък не особено популярната графа "идеология".
Реклама