Гърция: клиентели, обещания и мечти за "силна ръка"

Консервативната "Нова демокрация" по традиция има най-силни позиции в Атина. Но ако на изборите през 2009 г. за влизането й в парламента изобщо нямаше съмнения, този път не е така. Допитванията свидетелстват за огромен спад в доверието към консерваторите на бившия външен министър Антонис Самарас. Сходни проблеми и лидерът на социалистите Евангелос Венизелос. Двамата би трябвало да бъдат доволни, ако заедно успеят да получат 40 процента от гласовете на избирателите.

Всъщност прогнозите може и да бъдат опровергани, тъй като над 30 процента от избирателите отказват да съобщят за кого ще гласуват. И в крайна сметка изборите ще покажат дали гърците ще се произнесат в полза на проевропейските сили, провеждащи курса на икономии, или ще поставят бъдещето на страната си на карта, давайки гласа си на протестните партии.

Не против ЕС, но против икономиите

"Платформите на популистите не са сериозни", възмущава се Манолис Мавроматис от "Нова демокрация". Едни искат Гърция да не връща нищо от дадените й заеми, други настояват за незабавно излизане от Европейския съюз, трети са принципно за запазване на еврото, но пък срещу мерките за икономии. "Не можеш да вземеш 130 милиарда, без да направиш нещо насреща", коментира консерваторът Мавроматис.

Общият брой на партиите, които имат оправдани очаквания да влязат в парламента, е 11. Което е повод за опасенията на наблюдателите, че страната може да стане неуправляема. Най-вече ляво- и дяснолиберални партии могат да спечелят от широко разпространеното недоволство, предизвикано от политиката на икономии и рекордната безработица.

"На всичкото отгоре въпросът за отговорността за кризата и до момента упорито се изтласква на заден план", отбелязва политологът Янис Анастасакос. И сега изборите предоставят възможността за разчистване на сметките с утвърдените партии, доили гръцката икономика през последните 40 години.

Клиентелизмът на партиите "издои" обществото

"Все пак трябва да се има предвид, че и избирателите не са напълно невинни в това отношение", допълва Анастасакос. "От 40 години страната е в хватката на една партийна демокрация, при която всички институции и контролни инстанции са в ръцете на партиите", казва експертът. Това е основата за развитието на клиентелистката икономика, развихрила се в особено големи мащаби след въвеждането на еврото.

Сега настъпва часът на възмездието: политиците са обект на омраза и гняв от страна на собствената си клиентела, тъй като системата вече не функционира. "Срамувам се да го изрека, но е факт - радикалните политически сили от ляво и от дясно се ползват с голяма популярност сред младите избиратели под 25 години. Като че ли тоталитарните идеологии на 20 век изживяват един вид ренесанс сред гръцките младежи", смята Анастасакос. Той посочва, че важна причина за възхода на десните е и неспособността на големите партии да се справят с проблема с имигрантите.

Автор: Я. Пападимитриу, Б. Михайлова, Редактор: Б. Узунова