Гърция: Да живее селото!

Никос Гавалас и Александра Триха са на по 31 години. Доскоро са работили в Атина - срещу ниски заплати и на краткосрочен договор. В гръцката столица свободните работни места са оскъдни, а разходите са доста високи. Ето защо Никос и Александра решават да се присъединят към гърците, които масово бягат в провинцията и търсят спасение в богатото аграрно минало на страната, явяващо се и един вид наръчник за оцеляване в бъдещето. Двамата се захващат с непривично начинание - започват да отглеждат охлюви за износ. Работата не е лека, изисква много повече физически труд, отколкото са си представяли. Но в страна, принудена да затяга коланите заради строгите бюджетни икономии, даже рисковано начинание като тяхното е по-добре от нищо.

Да се надяваш на охлюви

За разлика от други сектори в гръцката икономика, в земеделието все пак има работа. Никос и Александра създават своя ферма за развъждане и продажба на охлюви - влагат в проекта всичките си спестявания. Все още не е ясно дали инвестицията ще си струва. Първата "реколта" ще дойде по-късно тази година. Но двамата млади гърци са убедени, че са взели вярното решение. "Когато се обаждам на приятели и роднини в Атина, те ми казват, че там няма надежда, нещата се влошават с всеки изминал ден", казва Александра.

От края на 2010 година насам безработицата в страната е нараснала от 12 на 18 процента; сред младите на възраст между 15 и 29 години тя достига дори 35 процента. Селскостопанският сектор е останал един от малкото, които постигат печалби и бележат растеж от началото на кризата насам. Само през последните две години в този сектор са разкрити 32 000 нови работни места. Повечето са заети от гърци, а не от мигранти, сочи изследване на Гръцката конфедерация на селскостопанските асоциации. "Най-много нови работни места се заемат от хора на възраст между 45 и 65 години, които в миналото са работели нещо съвсем различно", казва Янис Цифорос, директор на конфедерацията.

Назад към корените

Както и в други страни от средиземноморския регион повечето семейства в Гърция по традиция инвестират в недвижими имоти и в земи. Тези инвестиции се смятат за доста стабилни. Обичайно нещо е хора с ниски доходи да са наследили от семейството си някакъв имот. В тежки времена като сегашното те са принудени да се върнат на село, да се захванат с някаква земеделска дейност. "Много често млади хора идват при мен и ми казват: Имам девет декара земя от дядо ми. Мога ли да направя нещо с нея?", казва Панос Канелис, президент на Американското фермерско училище в Солун. Той разказва още, че през последните две години молбите за кандидатстване в аграрното училище са се утроили. Особено висок ръст на учениците отбелязват паралелките, в които се изучава технология на производството на сирене и на вино.

В смутното време, когато дълговата криза погълна може би необратимо икономическите печалби на Гърция от близкото минало, в страната се водят оживени дискусии дали завръщането към земята е стъпка напред или назад. Според някои връщането към селските корени е отражение на нова тенденция - тази на затварянето в себе си. Нещо като тиха проява на националната гордост в отговор на мрачното настояще.