Гърците още не са прескочили трапа

Може и да е прав гръцкият финансов министър Венизелос, който нарече това "исторически момент" за страната. Но ударението все пак би трябвало да бъде поставено върху "момент", а не върху "исторически". Частните кредитори се отказват от една част от вземанията си, с което гръцката планина от дългове се смалява със 107 млрд. евро. И в това се състои първата добра новина на деня - че не само данъкоплатците, но и банките, застрахователните компании и хедж-фондовете се включват в спасяването на пациента Гърция. Лошата новина е, че с това страната все още не е прескочила трапа.

Не точно оптимистично

И все пак Европа може да си отдъхне за момента. Както и самите гърци. Макар никой да не го изрича на глас, спасителната акция представлява опрощаване само на една част от гръцките дългове, т.е. по същество е частично решаване на проблемите на страната. Защото само пълно опрощаване на гръцките задължения би позволило на страната да възвърне своята конкурентоспособност. Сега всички казват, че Атина е успяла да подобри способността си да оперира с външния си дълг. Но все още дълговете съставляват 160 % от БВП, а икономиката продължава да бележи спад.

Спасителният план предвижда до 2014 година Гърция да се върне на световните капиталови пазари, а до 2020-та да се изправи отново на крака. През това време задълженията трябва да спаднат до 120% от БВП на страната. За постигането на тези цели Гърция има само 8 години време, през което може да се случи всичко. Не звучи особено оптимистично за Атина, нали!

Богатите не плачат!

Това, което обаче непременно трябва да се случи, е Гърция да преоткрие самата себе си. С помощта на своите европейски партньори страната трябва да изгради нови работещи структури, които да отговарят на европейските стандарти. За десетина години това няма да може да стане, необходими са няколко поколения. Но с риск да бъде наранена пословичната гръцка гордост, трябава да се каже, гърците не могат да се справят сами и са длъжни да разчитат на помощ отвън. Днес младите гърци масово напускат родината си в търсене на по-добър живот в чужбина, включително в Германия. Това е бягство от безперспективността у дома.

Сега милиардните помощи отново ще потекат към Атина - още една от добрите новини на деня. Но добра най-вече за банките и застрахователните дружества, на които Гърция дължи пари. Защото макар да е опростена една част от гръцкия външен дълг, новите милиарди от ЕС са гаранция за това, че Атина ще бъде в състояние да обслужва плащанията по оставащите си задължения. Да, парите ще бъдат използвани за лихви и главници, а не за възстановяването на страната от кризата. И изобщо няма да стигнат до "малкия човек", който най-много страда от курса на драстични икономии на гръцкото правителство.

Другата лоша новина

Сега Гърция трябва да използва благоприятния момент и да осъществи новото начало. Очевидно Европа няма да остави гърците сами, но ще трябва да пренасочи част от вниманието си върху Португалия, на която финансовите пазари гледат като на следващата Гърция. А това наистина е една много лоша новина.

Автор: Х. Бьоме, Е. Лилов; Редактор: Б. Рачева