"Готина Германия". Наистина ли?

Източногерманското човече от светофара пресича "на зелено" с миниатюрно германско знаме в ръка. Бранденбургската врата в Берлин е простряна под нозете му като пешеходна пътека, а отсреща го очаква една изцяло нова страна - "Cool Germany"("Готината Германия"). Под това заглавие излезе последният брой на британското списание "Economist".

Авторът Джеръми Клиф е убеден в едно: в момента Германия се преоткрива сама. Страната вече е по-открита към света и по-модерна. Но същевременно и по-поляризирана и фрагментирана. В очите на мнозина британци това означава: по-нормална.

Хомогенното преди германско общество, според Клиф, се е превърнало в средище на най-различни култури. Търсенето на нова национална идентичност, колебанието между американския мит за имиграцията и германския страх от отчуждение ще повлияе не само на бъдещето на Германия, а и на бъдещето на цяла Европа. Статистическите данни подкрепят многократно излаганата теза за превръщането на Германия в имиграционна държава. Почти всяко четвърто бебе в Германия през 2016 година е било родено от чужденка. А всеки пети жител на страната има миграционни корени – т.е. поне един от родителите му е бил роден като гражданин на чужда държава.

Нова родина, чужда родина

Германското списание "Шпигел" също посвещава основната си статия от последния брой на дебата за родината и идентичността. Под заглавие "Нова родина" списанието описва една страна в процес на обществени преобразувания, в която "новите" и "старите" германци понякога се чувстват отчуждени помежду си.

Двете издания са единодушни в едно: че в страната се усеща недоволство от пристигането на стотици хиляди бежанци и свързаните с тях многобройни проблеми на интеграцията. Но докато "Шпигел" твърди, че в големи части на Германия хората страдат от "стрес на идентичността", както и че германците без миграционни корени се притеснявали от нашествието на толкова много чужденци в родината им, анализът на британския "Economist" звучи далеч по-оптимистично.

"Бежанската криза разшири хоризонта на Германия", твърди изданието. Според него междувременно се създава една нова обществена идентичност, която вече не дефинира националната принадлежност само като етническа, а все повече - като гражданска.

Похвалите на британците обаче не срещат одобрение из всички части на Германия. "Economist" идеализира Германия на фона на перспективата за Брекзит, коментира в тази връзка "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" и посочва: "Пред Бранденбургската врата горят знамена с Давидовата звезда. Каква ти готина Германия? Това са празни приказки!".

И Великобритания едно време имаше славата на "готина" - най-вече по времето, когато управляваше Лейбъристката партия на премиера Тони Блеър (1997 - 2007). Но това усещане явно изчезна на фона на очаквания Брекзит. Вероятно това е причината, поради която сега британците гледат с одобрение към проевропейски ориентираната Германия.

"Не бива да подценяваме германците"

Все пак, хвалбите по адрес на "готината Германия" не са безпочвени. Има редица германски градове, които могат да се сочат като образец за успешна интеграция - например Аугсбург и Щутгарт - независимо, че повече от половината от тамошното население има миграционни корени.

В баварския град Аугсбург интеграцията функционира добре благодарение на многото възможности за работа. "Работата е тази, която заглажда много от различията", казва Йенс Шнайдер. Той е изследвал шансовете за издигане на мигрантски семейства в германското общество. "Социализацията чрез работа даде добри резултати още при първите гастарбайтери от Турция, тя функционира добре и днес", убеден е Шнайдер.

"Грешно би било да подценяваме германците", коментира британският "Economist". "След Обединението страната абсорбира комунистическия Изток, успя да преодолее финансовата криза през 2000-та година, а и да приеме един милион мигранти", посочва изданието. Британските журналисти явно са убедени, че в момента Германия се преоткрива.