Горчивата истина: без гласовете на БСП няма да има "промяна"

"Ако са верни предварителните декларации за промяна в държавата, а не за заемане на постове, в следващите 10-15 дни би трябвало да има правителство" - това заяви депутатът от "Има такъв народ" Тошко Йорданов от парламентарната трибуна по време на откриването на 46-ото Народно събрание. 

Според него, този парламент е "доста по-близък до реалността и до това, което желаят българските граждани в сравнение с предишния". Изказването на Йорданов е ясен сигнал, че ИТН иска да сформира кабинет. Нещо, за което апелираше и Мика Зайкова, също представител на ИТН, когато откри днешното заседание.

ИТН направи обратен завой

Днешното поведение на депутатите от партията на Слави Трифонов е част от стратегията им, която очевидно е била преосмислена. След като Трифонов обяви проектокабинет по телевизията си в деня след изборите и подчерта, че няма да влиза в преговори с другите партии, защото думата "коалиция" се била превърнала в мръсна дума, днес от ИТН говорят за преговори и консолидация около конкретни политики заедно с "Демократична България" и "Изправи се БГ! Ние идваме!". Явно ниската избирателна активност на последния вот, както и предупрежденията на социолозите, че този път не е ясно какъв би бил изходът от трети поредни предсрочни избори, са си казали своето. Все пак миналия път същите тези социолози уверяваха ИТН, че ако се отиде на нови избори, ще ги спечелят, и се оказаха прави. 

От ДБ и формацията около Мая Манолова вече заявиха, че не искат постове срещу подкрепа, а конкретна управленска програма, която да включва важните за тях приоритети - например съдебна реформа и вдигане на пенсиите. Така че може хем вълкът да е сит, хем агнето да е цяло. С други думи: чрез конкретни ангажименти да се осигури подкрепата на 112 народни представители, колкото имат трите т.нар. "партии на протеста", а Трифонов да си предложи кабинет, съставен от млади хора, учили на Запад и говорещи по няколко езика. Само едно нещо остава трън в петата на бъдещата управленска конфигурация - откъде ще дойдат останалите 9 народни представители, необходими за мнозинство? Защото дори да се сформира кабинет на малцинството, за важните гласувания и реформи, които и трите формации са обещали на електората си, ще е необходима по-голяма подкрепа или поне да няма саботаж. 

БСП трябва да покаже ясна позиция, за да оцелее

БСП се бори за оцеляване и това не е новина за никого. Докато на парламентарните избори през 2017-а социалистите получиха над 950 хиляди гласа, на вота на 11 юли те се сринаха до 365 хиляди. БСП съвсем с малко изпревари "Демократична България" и никой не може да им гарантира, че на следващи избори няма да се сринат до четвъртото място. Корнелия Нинова е твърдо уверена, че ще остане на поста си, за разлика от все повече знакови за БСП фигури, които говорят за нейната оставка. На фона на всичко това БСП има нужда от ясно лице и визия, с които да се опита да консолидира някаква подкрепа. Подобна на подкрепата, на която се радва президентът Радев, когото БСП подкрепи за втори мандат, както и служебният кабинет, чийто правосъден министър и говорител са представители на партията. 

С предложението на Кристиан Вигенин за председател на парламента днес, БСП показа, че този път не е готова на безусловна подкрепа за кабинет на ИТН. Със социалистите ще трябва да се водят преговори, за да получат и те някаква легитимност - ако не с конкретни постове, то поне с определени политики, които да бъдат подкрепени от останалите партии. Точно тези преговори ще се окажат горчива хапка за формацията на Слави Трифонов, който неведнъж е обявявал Корнелия Нинова за част от статуквото, срещу което се бори. Или пък за "Демократична България", за която БСП е архивраг. 

ДПС са готови на подкрепа, но на каква цена?

За разлика от представителите на БСП, депутатите от ДПС днес подкрепиха номинацията на Ива Митева за председател на парламента. От трибуната на парламента Мустафа Карадайъ потвърди, че са готови на "компромис", което съвсем ясно може да се преведе и като подкрепа за евентуално правителство на ИТН. Но думата "компромис" от устата на ДПС има малко по-различни конотации. За тях вероятно най-добре си спомня Христо Иванов от "Демократична България", когото пък днес Карадайъ недвусмислено посочи като основен враг. Защото въпреки "историческия компромис", който беше договорен между Реформаторския блок, ГЕРБ и ДПС през 2015-а година, до същинска съдебна реформа тогава така и не се стигна, а Христо Иванов беше принуден да подаде оставка като правосъден министър. Едно подобно заиграване с ДПС и пореден провал на правосъдната реформа, за която апелират както в България, така и от Брюксел, този път няма да бъде простено от гласоподавателите. Все пак точно действията на Иван Гешев и прокуратурата, както и акцията на "Да, България" край летните Сараи на почетния председател на ДПС подпалиха фитила на миналогодишните протести. 

В цялата тази ситуация на пръв поглед недообмисленото предложение на Мая Манолова мандатът на служебния кабинет просто да бъде удължен не звучи толкова фантастично. Защото на едно такова предложение няма как дори БСП да откаже. А без техните гласове "промяната" няма как да дойде. Дори и за тях самите да е несвойствено да са част от нея.