Горските пожари - предвестници на нова ера

Йохан Георг Голдамер изследва горските пожари в Сибир повече от 25 години. Още през 1993 г. професорът прогнозира, че пожарите ще зачестят - в мащабите, които наблюдаваме днес. "Твърде дълго политиците игнорираха нашите предупреждения", казва той за ДВ. Ученият, който ръководи Глобалния център за наблюдение на пожарите (GFMC), част от Института за химия "Макс Планк" към Университета във Фрайбург, е един от най-търсените специалисти в тази област в света.

В четири руски региона е обявено извънредното положение. Заради аномалните горещини, огънят продължава да се разпространява. По данни на руските власти, горски пожари бушуват на огромна площ - над три милиона хектара. Първоначално правителството в Москва игнорира проблема, преди да реши да предприеме нещо. Част от плановете за справяне със ситуацията предвиждат създаването на изкуствен дъжд.

"Няма нужда да се гаси всеки горски пожар" 

Голдамер обаче не смята, че всички пожари трябва непременно да бъдат потушавани. Той обяснява, че това “догматично” схващане е било разпространено по времето на СССР: "Тогава страната разполагаше с капацитети. През лятото средно по 500 самолета на ден бяха използвани за откриване, наблюдение и контрол на пожарите във въздуха."

Днес тази догма днес е отживелица. Дори един руски губернатор нарече опитите за гасене на отдалечените горски пожари "безсмислени". Това изявление предизвика възмущение в Русия, тъй като хиляди хора са пряко засегнати от пожарите. Вятърът духа от неблагоприятни посоки, вследствие на това няколко града са обхванати от плътна димна завеса. Според Голдамер, в думите на губернатора има и "известна доза горчива истина", тъй като просто няма достатъчно пари за борба с горските пожари. 

Нова професия: мениджър по пожарите

Големи горски пожари винаги е имало: през 1915 г. шест милиона квадратни километра руска територия са били обвити в смог в продължение на седмици, разказва професорът и добавя, че понякога горските пожари имат и конструктивен елемент, тъй като насърчават естествения растеж на дърветата. Но заради липсата на устойчиво горско стопанство и климатичните изменения, на много места времето за естествено възстановяване не е достатъчно. В северната,т.нар. бореална зона (тайгата), процесът отнема няколкостотин години. Затова, според учения, отговорът на предизвикателство с горските пожари трябва да бъде засилено обучение на кадри, които могат да намират научно решение на проблема. Понякога е трудно да се различи "полезният" от разрушителния пожар. Заедно със своите колеги ученият предлага да се въведе нова професия - “мениджър по пожарите". Той си ги представя като хора, които притежават знания по екология и същевременно познават техниките и технологията на противопожарната охрана. “Това също се отнася и за Германия, където екипите на доброволческите или професионалните пожарни служби не притежават тези специални познания. 

Сателитните наблюдения показват, че горските пожари засягат от 300 до 600 милиона хектара годишно. Те не само че вредят пряко на здравето на хората, но са опасни и за човечеството в дългосрочен план, защото променят драматично ландшафта.

Добре дошли в пироцена - "епохата на пожарите"

Тези и други тенденции са предвестници на нова геоложка ера, смята Голдамер. "Ние живеем в антропоцена (по холандския учен Пол Круцен). Но тази епоха си отива, за да бъде сменена от следващата, която ние от нашата общност наричаме пироцен - "епохата на пожарите".

Светът не е подготвен за новите предизвикателства, свързани с горските пожари, смята Голдамер. "През последните 40 години горските пожари изобщо не представляваха проблем в Германия. Но пожарите през миналата и през тази година в Мекленбург-Предна Померания бяха изключително сериозни, макар да не засегнаха огромни територии. Те само показаха, че в Германия не сме достатъчно подготвени да се справим адекватно с подобна ситуация." В Германия около 10 милиона хектара са гори, а в Русия те са 130 пъти повече - 1,3 милиарда хектара.

Но поне в западния свят нещо се променя, казва Голдамер. "Вземете протестите под мотото "Петъци за бъдеще", които поставят политиката под натиск. И политиците започнаха да реагират, защото расте и осъзнаването, че промяната в климата е факт, и че това е нещо много опасно", казва в заключение Йохан Георг Голдамер.