Говорите ли между редовете?

Един от капаните на комуникацията: често пъти стават недоразумения и никой не знае защо. Този капан очевидно вдъхнови през миналата година един предприемач, който създаде софтуер за анализ на „тона” в електронните писма. Самият предприемач бил много огорчен от факта, че мнозина клиенти възприемали неговите имейли като „арогантни”. Новият софтуер се опира на опита на потребителите, които събират в база данни всевъзможни изрази и ги разделят на „позитивни” и „негативни”. С помощта на програмата може би ще се избягват най-драстичните недоразумения, но тя очевидно не е в състояние да разпознава тънките нюанси, например иронията. Защото техниката все още не успява да систематизира изключително сложната и комплексна система на езика.

Милиарди за лов на метафори

С това предизвикателство сега опитва да се справи една агенция в САЩ, която е свързана с разузнавателната общност. Нейната нова разработка се съсредоточава върху... метафорите. Програмата анализира милиони текстове на различни езици и търси метафорите. Авторите на програмата са си поставили амбициозна цел: чрез метафорите да разберат по-добре светогледа и начина на мислене в различните култури, като в крайна сметка това „разбиране” напълно се автоматизира. Списание „Атлантик” съобщава, че в проекта вероятно са вложени милиарди.

Ако се чудите за какво се дават такива огромни пари – примери за приложимостта на програмата в политическите анализи има колкото щеш. Представете си например колко е важно да се разграничават метафорите, с които си служат в политиката израелци и палестинци или китайци и тайванци. При представянето на новата програма агенцията онагледи разработката, сравнявайки два израза на английски език. Докато „Трябва сам да намериш пътя си” звучи неутрално, то „Трябва да се бориш за онова, което искаш” вече е борбено и леко заплашително, тоест – може да се класифицира като „негативно”.

"Кръвожаден звяр" или "опасен вирус"?

Програмата за анализиране на метафори очевидно е вдъхновена от едно скорошно американско изследване, според което повечето хора не си дават сметка, че езикът формира мисленето им. Така например, когато се говори за престъпността, има голяма разлика дали ще я наречеш „кръвожаден звяр” или пък „опасен вирус”. В първия случай хората явно искат решителна силова намеса, докато във втория очакват по-скоро „лечение” по пътя на социалните реформи.

Дали изобщо е възможно технически да се фиксира подмолният тон на един текст? Специалистите засега го отхвърлят като нереалистично. Първо, защото много често самият автор на текста не си дава сметка за използваните метафори, а и комуникацията понякога функционира със съвсем сбъркани сравнения и други езикови средства. И второ, защото метафорите далеч не са само израз на някакво намерение. Те често пъти изпълняват точно обратната функция: умишлено да замъгляват и прикриват намерението. Тъй че внимавайте! Когато някой се изразява прекалено цветисто, той с голяма вероятност се опитва да прикрие нещо.