Глобалната криза разкрива слабостта на Азия
30 ноември 2008
Напиращите азиатски страни смятат, че ще сложат край на американското господство, и че откриват нова "азиатска ера". Истината е, че те няма да бъдат нито спасители, нито отмъстители в сегашната криза. Те самите са част от глобалната криза, която разкрива безмилостно собствените им слабости.
Важен е индексът: от началото на годината борсите се сринаха най-драматично в Китай (минус 62 процента), в праговите държави (минус 61 процента) и в Русия (минус 72 процента). Толкова за хора на злорадите, които искаха да изпратят преждевременно Запада в пенсия. В светлината на кризата се вижда ясно какво липсва. В Русия например - правова държава и функциониращ пазар. В Китай има невиждан стопански растеж, засега.
Чудо на заем
Ръстът на експорта падна на девет процента. Не е зле, ще кажете; само че миналата година той възлизаше на 26 процента. Хиляди фабрики бяха затворени, защото китайското икономическо чудо е чудо на заем. Приказният прираст се дължеше на крайно изгодното преотстъпване "под аренда" на работници и земя на чуждестранни фирми, които осигуряваха две трети от износа. По този начин Пекин се сдоби с валутни резерви от два билиона долара, но се постави в огромна зависимост от външния свят.
Една трета от износа отива в само три страни - САЩ, Япония и Германия. А когато те се разкихат, в политбюрото избухва паника, защото падането на стопанския растеж под осем процента би предизвикало непоносимо социално напрежение в Китай.
Къде е всъщност в тази криза другият гигант - Индия? Нито го виждаме, нито го чуваме, защото "най-голямата демокрация в света" не притежава и в зачатък лидерска субстанция - не и с неговото корумпирано кастово устройство, скапана образователна система и перманентен конфликт с Пакистан навън и с 200 милиона мюсюлмани вътре.
Нека погледнем към губещите. Странно: ЕС и САЩ все още дават повече от половината от глобалния стопански продукт - само САЩ дават 26 процента, което е средното историческо ниво от сто години насам. Така че
заникът на Запада изглежда върви много бавно
Възможно ли е тези 800 милиона хора между Берлин и Бъркли да са измислили не само всичко от Ренесанса до интернет, но и най-добрите инструменти за справяне с кризите: демокрацията и пазара?
И двете системи се свеждат до едно и също. Те произвеждат безкрайна информация в реално време и позволяват корекция във вечната надпревара, регламентирана от правова държава, уважение към съперника и мирна смяна на властта.
Колко важни са независимите медии, се вижда отлично в Русия, където хората могат да узнаят истината за състоянието на националната икономика само в интернет.