Глас народен, глас... в пустиня?

Защо онези, които решат да се допитат до народа си, се възприемат като заплаха за Европа? Такова е поне посланието на финансовите пазари, а и на политиците. В тези дни ставаме свидетели на банкрута на републиканизма, заключава Франк Ширмахер в коментар за "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг".

Неговата диагноза е категорична: става дума за патология, за болест на колективната психика, демонстрираща нагледно колко фалшиви и измамни са химерите на едно самочувствие, развило се и със съдействието на медиите.

Европа е в ужас, защото гръцкият премиер Папандреу е решил да организира референдум по един съдбоносен за неговата страна въпрос. Банки и политици нон-стоп изричат заплахи, а борсите се сринаха. Подтекстът на всичко ставащо е недвусмислен: или одобрение на мерките за икономии, или вън!

Авантюра или европейска ценност?

А Папандреу явно е авантюрист /такова е поне внушението/, защото е решил да пита гръцкия народ за мнението му. Докато спиралата на паниката продължава да се самонавива, нека се опитаме да видим какво се разиграва пред нас, препоръчва Франк Ширмахер. Според него в момента се израждат тъкмо онези ценности и убеждения, които навремето изглеждаха сякаш неразделно вплетени в идеята за Европа.

Смущаващо е, че в името на някакъв си висш финансово-икономически разум най-грубо се разрушава тъкмо моралният консенсус на следвоенната епоха. Докъде води това? Според Ширмахер в края на подобни развития винаги се пръква някоя нова идеология - както по времето на "инкубационния" период на големите тоталитарни кризи на 20 век.

В Германия, нека си припомним, само допреди няколко дни под демокрация се разбираше върховната санкция на парламента. А какво стана сега? Примерният и спестовен германски бюргер, а и неговите политици са възмутени, че гръцкият премиер си е позволил да даде думата на своя народ.

Става все по-очевидно, че това, което изживява Европа в момента, не е изолиран епизод, а борба за надмощие между икономика и политика. Очевидно политическото начало изгуби своите позиции, защото всички политически понятия, свързвани с Обединена Европа, бяха разнесени от вихъра, подобно на пепел.

Кой, дявол до го вземе, има думата?

Абсолютното неразбиране за действията на Папандреу е неразбиране на самата демократична общественост - както и на това, че човек трябва да бъде готов да плати определена цена за нея. Нима никой не вижда, че позволихме някакви си рейтингови агенции и анализатори да дават последна оценка на демократичните процеси?

Папандреу действа правилно, давайки думата на своя народ. Той показва как би трябвало да постъпи сега и Европа. В сегашната ситуация тя трябва да направи всичко, за да убеди гърците, че пътят, който им се предлага, е правилният. Тогава Европа ще може да убеди и самата себе си.

Това би бил процес на самоосъзнаване и на останалите, не по-малко задлъжнели европейски страни, за да могат те, в крайна сметка, да си отговорят на въпроса за цената, която са готови да платят, за своето участие в Обединена Европа и своя принос към нематериалните ценности на общия европейски дом.

АГ, ДПА, ФАЦ, ФШ, С. Гяуров, Редактор: Б. Узунова