Германия би трябвало да знае тези неща!

След скандалните снимки за упражнено насилие над бившата премиерка Тимошенко, редица политици, партии, организации и хора внезапно откриха, колко много ги е грижа за ставащото в Украйна. Германия изобщо е европейски шампион в дисциплината "култура на възмущението". Това се видя покрай публикациите на Тило Сарацин за мюсюлманите, както и по повод стихотворението на Гюнтер Грас, свързано с Израел. Същото възмущение се изля и по случая "Тимошенко".

За да не възникват недоразумения, нека изясним, че украинският президент Виктор Янукович накара да осъдят бившата премиерка Тимошенко защото се беше превърнала в негова политическа конкурентка. Само че, къде бяха всички възмутени, когато хвърляха г-жа Тимошенко в затвора? Това се случи още миналата година. И поискано ли беше освобождаването и на две дузини сътрудници на бившето правителство на Тимошенко, които също се намират в затвора, и то по обвинения, които са далеч по-абсурдни от онези, които се отправят към бившата премиерка? Регистрирани ли бяха и проблемите на правовата държава още по времето на предишния държавен глава Юшченко?

Що се отнася до Германия, в продължение на години тя си затваряше очите за ставащото в Украйна и умело омаловажаваше събитията там - написа "Нойе Цюрхер Цайтунг" по повод възбудата около Юлия Тимошенко. Тук швейцарците имат право. Германия винаги се е ориентирала по Русия, защото не иска да си разваля отношенията с Кремъл, който продължава да смята Киев за част от своята зона на влияние.

Другото лице на Тимошенко

В резултат на всичко това германците са до голяма степен незапознати с украинската действителност. Те знаят, че Ю. Тимошенко е силна, пробивна личност, но не и това, че тя изобщо не е подходяща за ролята на мъченица. Те явно смятаха, че цяла Украйна ще се надигне на бунт след ареста й и ще принуди президента да я пусне на свобода. Само че съчувствието на украинците за Тимошенко е доста ограничено. Защото мнозина помнят кариерата й на олигарх през 1990-те години, популизма й когато беше начело на държавата, а и защото не виждат големи разлики между нея и Виктор Янукович. И не на последно място и затова, защото смятат Юлия Тимошенко за талантлив медиен манипулатор. "Целият скандал беше организиран от нея от затвора по перфектен начин", казва украинската писателка Оксана Забушко, според която главно германците се подлъгали от целия номер.

Действията на украинския президент са юридически осъдителни и политически неразумни. Само че Западът трябваше да е наясно с това, че за Янукович е много по-важно да си запази властта, отколкото да загуби имидж пред света. Протестите на германците го засягат твърде малко. Ако обаче Юлия Тимошенко излезе на свобода или бъде допусната на лечение в Берлинската "Шарите", той ще е принуден да трепери за властта си. През октомври ще се избира нов парламент. Неговата управляваща партия събира едва 15 % одобрение, а опозицията набира сила, така че през есента може и да се стигне до смяна на властта. Янукович може да предотврати подобно развитие на нещата единствено като държи зад решетките Юлия Тимошенко.

Всичко това би трябвало да се знае в Германия, която първо трябва да си дава сметка за тези неща, и чак тогава да предприема политически стпъки. Или както сполучливо писа наскоро берлинският в. ТАЦ: "Когато политиката на символите замества истинските политически решения и не преследва друга цел, освен да замаскира тяхната липса, политиката се превръща в политически фолклор."

АГ, Шпигел, ТАЦ, НЦЦ, Б. Узунова; Редактор: Е. Лилов