Всичко тръгва от България

От 2013-та година насам Ян Каман преподава английски и география в гимназията "Хам" в Хамбург. В нея се обучават ученици и ученички от цял свят. Причините, поради които са дошли в Германия, са най-различни. Някои от тях са бежанци. Други са деца на гастарбайтери. Трети пък са се преместили в пристанищния град само заради известната хамбургска балетна школа.

Един ден преподавателят, който днес е на 39 години, решил, че иска да опознае по-добре своите ученици. А това става най-добре чрез опознаване на техните родни страни. Той си взел дълга отпуска и пътувал цяла година по света - из Европа, Азия, Латинска Америка и Африка. Ян Каман е написал книга за вълнуващото си пътешествие. Заглавието ѝ гласи: "Една германска класна стая. 30 ученици, 22 нации, 14 държави и един учител на околосветско пътешествие".

Невидимите в Германия българи

Всичко тръгна от България, казва той. Балканската страна била първата спирка от дългото пътешествие на учителя. Причината: след една ученическа ваканция негова ученичка от български произход дошла на училище с два дни закъснение. Тя прекарала ваканцията в родната си България. Обяснила на преподавателя, че е закъсняла заради продължителното пътуване с автобус. В първите дни на последвалата лятна ваканция Ян Каман се отправил към България. С автобус - за да усети какво е преживяла ученичката му. Пътуването му се сторило безкрайно.

Автобусът спирал на десетки места в Германия, на които се качвали все нови и нови пътници - сезонни работници по полетата, строители, болногледачи. Хора, които остават невидими за голяма част от германците, както казва той. "Вероятно нашето стопанство изобщо не би функционирало без тях", подчертава Ян Каман. След двудневното пътуване, по време на което имало не едно и две премеждия, той пристигнал напълно изтощен в София. Неговата ученичка пък е трябвало да пропътува още 500 километра до дома си, тъй като не е от столицата. Ян Каман научава от една българска учителка, че голяма част от младите българи напускат страната след като завършат средното си образование.

Косово, Южна Корея, Никарагуа

След България, Ян Каман посетил и Косово. Убедил се сам, че именно в Косово, а не в Италия правят най-доброто лате макиато в света (млечна напитка във висока чаша с кафе и млечна пяна). Той описва Косово като привлекателна туристическа дестинация - с хубави писти за ски, красиви местности за алпинисти и сърдечна гостоприемност. Германският учител казва, че на всяка цена ще посети Косово още веднъж.

Учителят от Хамбург е бил и в Южна Корея. Оттам идва негова ученичка, избрала Хамбург само заради балетната школа в града. В училище Ян Каман забелязал, че ѝ ставало неприятно, когато съучениците ѝ дискутирали гръмогласно училищните конфликти. При престоя си в Южна Корея той забелязал колко внимателно подхождат тамошните хора един към друг. Преподавателят разказва как в един ресторант се разсмял на глас. По-късно разбрал, че гръмкият смях може да бъде разбран като критика към келнера или ястието и се почувствал неудобно. Разказва, че бил поразен от многообразието на южнокорейската кухня и дори изкарал готварски курс. Ян Каман бързо разбрал, че кулинарията улеснява комуникацията и поради това той често разпитва учениците си за специалитетите в техните родни страни.

"Прекрасно е, че моят учител посети и Никарагуа", казва ученикът Рикардо в разговор с ДВ. Неговите родители са пристигнали заедно с него в Хамбург, за да завършат Селскостопанския институт. В Хамбург обаче Рикардо заболял от левкемия. Учителят му го посетил в болницата с една географска карта на Никарагуа. И на нея Рикардо му посочил кои места си струва да бъдат посетени. Например единственото място в Никарагуа, където "патиците плуват в езеро, както в Германия". Нарича се "Селва негра" или "черната гора". През 19-и век преселници от германския планински регион Шварцвалд се установяват там и започват да отглеждат кафе в тропическата гора. През Втората световна война те са арестувани - само защото са германци. "Не бива да вкарваме всички хора в един кюп", казва Ян Каман и допълва, че такава опасност съществува и в Германия. "Когато например започнем да подозираме всички арабски или мюсюлмански младежи в терористична дейност", казва той.

Интеграция в класната стая

Щефан Белау, който ръководи сдружението Образование и възпитание в Северен Рейн-Вестфалия, окачествява акцията на Ян Каман като "интересна и обогатяваща". Но от гледна точка на недостига на учители едва ли може да бъда осъществена във всички улилища.

В Северен Рейн-Вестфалия например 35% от учениците са с мигрантски корени. "Ако имахме достатъчно персонал и време, интеграцията в училище отдавна нямаше да бъде политически въпрос", казва Щефан Белау. Той настоява за повече езикови курсове, които могат да помогнат за по-бързата социална интеграция на младежите.

По време на пътешествието си Ян Каман е посетил също Русия, Украйна, Гана, Иран, Афганистан и много друти страни. Той признава, че след пътешествието си започнал да изпитва още по-дълбоко уважение към своите ученици. Уважава ги заради техните постижения в изучаването на немски език и адаптирането им към новата за тях култура. Той казва, че с удоволствие би се отправил повторно на подобно пътешествие. "Все пак разполагам с пътеводители от 45 държави. Там има предостатъчно цели за нови околосветски пътешествия", казва той.