Всичко може да се очаква

Идеята да се приватизират обществените медии в България е поне на 10 години и периодично изплува на повърхността. Един от първите й протагонисти е самият председател на СЕМ Георги Лозанов. През годините идеята бе защитавана от партията на Сакскобургготски, от ОДС, ГЕРБ и маса скрити и явни говорители на нещо, което се обявява за дясно. Напоследък темата заглъхна, но не защото изчезна от дневния ред, а защото дневният ред изчезна от нашето полезрение.

Но във вчерашния "Труд“ пак пише по въпроса - този път, че "и новата власт мисли за обединение на БНТ и БНР“. Като се има предвид, че по отношение на двете медии думата "обединение" има функцията на езикова декорация - под "обединение" всъщност се разбира събирането на активите на БНТ и БНР на едно място, последвано от частично усвояване на по-активните от тези активи.

Новите - като старите

Нека уточним, че тук не става дума за това дали за едно общество е добре или зле да има обществени медии. Този разговор е твърде сериозен и следва да се води само в релевантна на тази сериозност среда, каквато българската не е. Поне в момента.

По-адекватният въпрос звучи така: може или не може да се очаква и тук да закрият БНР, БНТ или и двете, както стана в Гърция? Независимо под каква форма - приватизация, обединение или захарен памук.

Ако съдим по последните събития в България, няма причина тези опасения да се смятат за неоснователни. ДПС и БСП направиха достатъчно много за достатъчно кратко време, за да позволят следната прогноза: това управление няма да се пази от скандални, шокиращи и непредсказуеми решения. И ще взима тези решения светкавично. Този патент не е техен, на Бойко Борисов е. Оказа се обаче, че не е със запазени авторски права.

Двете партии са на власт само от 25 дни, но вече показаха стил – първо с готовността да работят със сътрудници на ДС, после с необмисленото съобщение, че няма безспорни данни "Хизбула“ да е извършила атентата в Бургас. Биха отбой и от двете намерения, но само по една причина – защото срещнаха външна реакция.

Вътрешните работи са си вътрешни

Тези два случая са по-красноречиви от скандала "Пеевски начело на ДАНС“. Не защото са по-важни или по-опасни, а защото достатъчно изчерпателно рисуват облика на управлението - то ще взима хаотични решения, които няма да консултира с външния свят и ще ги ревизира само при положение, че външният свят реагира негативно постфактум.

Европейската комисия вече каза, че няма да коментира персоналното назначение на Пеевски, което пък породи почти моментално решение на БСП, че няма да ревизира скандалния избор за шеф на ДАНС.

В Брюксел заеха сходна позиция и по затварянето на гръцките обществени медии: „...стратегическият избор за разпространението на обществени радио и телевизионни програми принадлежи на страните-членки. Европейската комисия не може да им предпише как да организират обществените медии, но подчертава ролята им за европейските ценности“, каза говорителят на комисията Оливие Баи, цитиран от БНР.

Иначе казано - за да не ни изненада и този сняг, не бива да чакаме снегорина от Брюксел.

Автор: Т. Ваксберг; Редактор: Б. Михайлова