Всеки да се спасява както може
10 октомври 2008Европейските политици така и не успяват да тръгнат в крак със събитията в рамките на най-тежката от 80 години насам финансова криза. Принципите, които днес все още важат, стават на следващия ден безпредметни в стремежа да се избегне колапса на собствената финансова система. Става дума за глобална финансова криза, на която трябва да се отговори - ако не глобално, то поне чрез постигането на регионално единство. Защото как ли би могло да се възвърне доворието на вложителите в банките на фона на противоречията между различните национални спасителни планове, които се обявяват ежедневно?
Вредни спорове
Много по-добре би било Европейският съюз да излезе с единно послание. Естествено – всяка страна има нужда от свой спасителен план, тъй като проблемите са различни. Но поне можеше съгласуваните планове на 27-те да бъдат обявени едновременно. Постигането на съгласие за единен подход на най-важните емисионни банки би могъл да послужи за пример. Спорът между френския президент Саркози и германската канцлерка Меркел по учредяването на европейски спасителен фонд е прекален и е вреден.
Правителствената ръководителка на държавата, която е най-голям нетен платец в Общността, би участвала в подобен фонд с една пета от средствата. При предложени обеми от 300 млрд евро това означава 60 млрд. Което Ангела Меркел не иска и не може да си позволи в контекста на започващата в Германия предизборна борба. Тя не би могла да обясни на избирателите защо с техните пари трябва да се спасяват британски или белгийски банки. Упреците на френския президент, че всеки се е загрижил само за себе си, засягат сериозно отношенията с германското правителство. Меркел и Саркози би трябвало да използват поредната си среща в събота, за
да заровят томахавките
Те трябва да постигнат съгласие, за да не се превърне финансовата криза в катастрофа. Натискът спрямо германците да се присъединят към намирането на единно европейско решение расте. Неочаквано и британският премиер Гордън Браун започна да пледира за гигантски европейски спасителни пакети, след като му се наложи да изкупи части от банките в страната си. Което е драматичен обрат, тъй като в последните години Великобритания постоянно отхвърляше регулирането, прозрачността и особено държавната намеса на финансовите пазари на европейско равнище.
И докато големите държави от Общността спорят помежду си, новите страни-членки се оплакват с право. Доверието към Общността в Чехия, например, е спаднало сериозно. От гледна точка на малките държави решението на много от другите да гарантират банковите авоари, води да нечестна конкуренция. Капиталите се прехвърлят и то именно там, където има най-големи гаранции.
Всеки си гледа собствения интерес
Европейският съюз е под сериозна заплаха. Затова и на следващата си среща на върха идната седмица държавните и правителствените ръководители от Европейския съюз няма нужда да губят излишно време да говорят за бъдещето на Лисабонския договор. Документът, който бе отхвърлен от ирландците, е насочен към по-нататъшното съвместно развитие на Европа. Но какъв би бил смисълът от него, ако още днес се оказва, че кризисният мениджмънт изобщо не функционира?
В края на седмицата Европейският съюз ще има още един шанс да организира отбраната си – за тогава е предвидена среща на финансовите министри от групата на големите индустриални държави във Вашингтон. Франция, Германия и Великобритания ще седнат на масата. И трябва да намерят заедно с американците, канадците и японците глобалния отговор.