Все още няма единство във връзка с решението за Турция по време на предстоящата среща на върха на ЕС.

Външнополитическата комисия на Европейския парламент с голямо мнозинство гласува за започването на присъединителни преговори с Турция. Преговорите имат за крайна цел пълноправното членство на Турция, а не привилегировано партньорство или някакъв друг ”трети път", се казва в решението на евро-парламентаристите, ала това решение няма задължителен характер. Решаваща ще бъде единствено думата на държавните и правителствените ръководители от ЕС, които ще се съберат в Брюксел на 16-ти и 17-ти декември. Сред техните редици обаче се оформя съпротива срещу еднозначната препоръка на Комисията на ЕС, която през октомври препоръча започването на преговори, но без да назове конкретна дата за целта.

Австрийският канцлер Волфганг Шюсел заяви във Виена, че преговорите трябва да се водят с открит финал. Това трябвало да бъде зафиксирано и в заключителната декларация на срещата на върха, която тези дни се подготвя в Брюксел от 25-тимата посланици. Това искане на Шюсел се споделя от управляващата във Франция консервативна партия както и от консервативната опозиция в Германия. Турският външен министър Абдула Гюл заяви след разговор с ротационния председател на Съвета на ЕС Бернард Бот в Хага следното:

Гюл:

"Нашата цел в отношенията ни с ЕС е пълноправното членство. Ще започнем преговори за присъединяване".

Впрочем, продължи Гюл, и Австрия през 2002 год. подкрепи решението от Копенхаген. В това решение се казва, че присъединителни преговори се започват незабавно, след като Комисията на ЕС констатира, че политическите критерии са изпълнени. Именно това стори Комисията през октомври. Холандският външен министър Бернард Бот защити проектодекларацията за срещата на върха, представен от холандското ротационно председателство. В тази проектодекларация се казва и че присъединителните преговори могат да се прекъснат по всяко време, ако една трета от държавите-членки на ЕС или Комисията поискат това. Подобна подсигуряваща клауза не се предвиждаше при досегашните присъединителни преговори. Турският външен министър Гюл заяви, че проектираният текст не може да остане в този си вид:

Гюл:

"Работим по въпроса, ЕС работи по въпроса. До 17-ти декември има още много заседания. Текстът тепърва ще бъде променен".

Критиката на Гюл се отнася и до искането на ЕС, Турция най-сетне да признае новия пълноправен член Кипър. От окупирането на северната част на острова от Турция през 1974 год. Анкара отказва да разговаря с гръцко-кипърското правителство в южната част на острова, което според ЕС е е иденственото легитимно правителство в цял Кипър. Турският първи дипломат категорично изключи възможността, Турция да признае Кипър още по време на срещата на върха през декември. Нямало да има и компромиси спрямо каквито и да било искания на кипърските гърци:

Гюл:

"Не, няма да предлагаме нищо. Сторихме всичко. Кипърските турци гласуваха за обединението, докато гръцко-кипърското правителство отхвърли обединението на острова".

Кипърският президент Тасос Пападопулос, който напълно осъзнава правото си на вето на срещата на върха на ЕС, заяви в Никозия, че се надява да бъде постигнат консенсус с Турция, за да се предотврати блокада.

Във Франция консервативната управляваща партия УМП, ръководена сега от бившия супер-министър Николас Саркози, изцяло отхвърля присъединителните преговори с Турция. Президентът Ширак поради вътрешно-политически причини е склонен да отлага датата за започването на присъединителни преговори с Турция, колкото е възможно по-дълго.