Витоша - върхът на сладоледа!

Това пише Иван Кулеков в поредния си урок по най-нова география на България:

В един отминал географски период, когато националната география беше забранена от физическото възпитание, ние бяхме принудени да говорим, че всички планини са равни, а Витоша е част от Средногорието. Представяте ли си, Витоша, от която очевидно няма по-високо, Витоша, която всяка година расте с 2 мм, Витоша, която очакваме всеки момент да избухне като вулкан и да направи София по известна от Помпей, равна на Средна гора!?! Какъв позор за националните ни географски чувства и мисли!

Нерде Зайчи връх, нерде Черни връх!

Равна на Средна гора, бе, дето едва се показва от земята и влачи полите си като Стара планина, ха-ха! Че нали познаваме сестрата на Средна гора – Сърнена гора. За да не нарушаваме добрия тон, само ще напомним, че при големия завой на Тунджа Сърнена гора има едно възвишение, което се нарича Зайчи връх. Господи, нерде Зайчи връх, нерде Черни връх! Но, благодарение на историята, дойде времето на географията и ние с нескрита гордост можем да представим пред нашата и международна общественост Витоша като върхът на сладоледа. Става дума за сладоледа, който се продава във вафлени фунийки, а не за онзи сурогат от супермаркетите в пластмасови кутии от две кила, дето е срам за всеки сладоледаджия.

Все още сме живи хората, които сме чували, че от Витоша при ясно време се вижда Бяло море. Не някакво си там Черно море, дето всеки влиза да се изпиша, а Бяло море. Бяло море, което се влива в Средиземно море. Средиземно море, което граничи с такива величествени континенти като Европа, Азия, Африка и други. Когато викаме, че сме чували от Витоша да се вижда Бяло и съответно Средиземно море, ние всъщност викаме, че сме чували да се виждат великите императори Гай Юлий Цезар и Наполеон Бонапарт, великите художници Леонардо да Винчи и Пабло Пикасо, както и великите географски открития Америка и Индия.

Нека не забравяме, че от тази най-българска планина продължава да извира Владайска река. Реката, която носи кофички от покорилото Япония българско кисело мляко и автомобилни гуми от производители, които се рекламират не къде да е, а в световната Формула 1; реката, която тържествено преминава под Лъвов мост. Един мост, който свързва двата бряга на Владайска река, както двата бряга на Канале Гранде се свързват от Моста на въздишките, така вълнуващо описан от лорд Байрон, години преди да умре от треска, подготвяйки се да превземе крепостта Лепанто по време на Гръцката война за независимост, заради което е почитан като национален герой в Гърция. Гърция, люлката на географията, дала на света Венера Милоска, която при ясно време може да се види от планината на всички планини. Ето как ние затваряме кръга, както Магелан през 1519 г. е затворил кръга около Земята, любимата планета на Слънцето…

Беден, но наведен народ

Крайще е една сравнително малка област, завряна на края на българската география, която не се слави с огромни нефтени богатства. И въобще няма нефтени сонди, които да пробиват нежната снага на българската ни земя. В областта ни не текат мръсни потоци от петродолари, няма нечисти сделки „петрол срещу кръв“, навсякъде е спретнато и чистичко. Както бабите ни казваха „small is beautiful“, или „закърпено, но изпрано“. Ние, крайщенци, при раждането си не получаваме по 100 000 щатски долара и ако случайно изпуснем на земята 10 000 – 20 000 кувейтски динара, не ни мързи да се наведем и да си ги съберем до стотинка, заради което сме описвани в туристическите справочници като беден, но наведен народ.

Поради все тази вопиюща липса на петрол, нашият овчар Страхил Мишев десетки години си размахва гегата, псува наред и овце, и кочове, но прогресивната международна общественост не му затваря устата, като ни бомбардира с невидими самолети, не ни взривява мостовете и телевизиите. Една тубичка петрол да имахме, ООН сто пъти да е решила, че фабриката ни за ножове и чекии заплашва световния мир и градовете и селата ни трябва да бъдат заровени под земята. И най-лошото – никакви концерти на стадион „Уембли“ в подкрепа на справедливите ни искания за повече хубави и скъпи неща.

Откакто преровихме земята си и не открихме никакво черно злато, ние сме абсолютно бяло петно върху картата на света. Нас дори Хитлер не пожела да ни окупира, а Сталин го направи само заради сините ни очи. През нашето Крайще и днес чуждите президенти прелитат като през турско гробище и не ни изпращат поздравителни телеграми с пожелания за още по-големи успехи. И въпреки че станахме вече на сто години, никой от нас не си спомня по нашия край да е имало световно първенство по футбол, или да сме строили Айфелова кула за някое световно изложение.

В асансьора на блок 322...

Едно проучване, проведено от изтъкнат наш фелдшер с любезната помощ на Limonada Ltd., установи, че продължителното нямане на петрол рязко намалява половото ни влечение. Има регистриран случай, когато мъже и жени, натъпкани като сардини в автобус „Икарус“, сме пътували от спирка до спирка без да извършим нито един полов акт. А случаят в асансьора на блок 332, вход Б, вече е станал нарицателен.

Значи, мъж и жена в репродуктивна възраст влизаме в асансьора на блок 332, вход Б, жената натискаме копчето за 5-ти етаж, мъжът – за 8-ми, асансьорът по някаква случайност тръгва, но спира между 3-ти и 4-ти етаж. След 25 минути същият асансьор тръгва отново и жената и мъжът слизаме на съответните етажи ни лук яли, ни лук мирисали. Потресаващо! Това, ако имахме петрол, никога нямаше да се случи. И селата ни нямаше да обезлюдяват, и ние нямаше да бягаме към страни, където всеки може да си напълни резервоара на колата.

Все пак Крайще има едно полезно изкопаемо. Миньорите го наричаме компири, а студентите - картофки. Поради тази причина Крайще няма интереси, а само приятели.

С това и поредният ни урок по българска география завърши, но уроците на географията продължават...