Вижте какви хора награждава българското правителство

Коментар от Татяна Ваксберг:

България няма ясно отношение към Холокоста. Звучи Ви пресилено? Чуйте тогава това: миналата седмица Министерството на отбраната награди бившия легионер Дянко Марков с държавно отличие. Все едно в емблемата на легионерската организация никога не е имало пречупен кръст. Награждаването поражда серия от въпроси, но нека се съсредоточим върху този: смята ли българското правителство, че пречупеният кръст е символ на една позорна политика?

Да припомним историята

96-годишният Дянко Марков е бивш депутат от СДС. Преди 1944 година е бил активен легионер, който никога не се е отказвал от идеологията на легионите - една от пронацистките организации в България, макар и не най-крайната. Марков и до днес е защитник на тезата, че българската държава не носи отговорност за депортирането на 11 343 евреи от територията на днешните Гърция и Македония. Неговият аргумент беше представен от трибуната на парламента още преди петнайсетина години: тогава той каза, че депортирането на враждебно население по време на война не е престъпление. През май 2018 повтори своята визия за ролята на българската държава по време на Втората световна война - в съда, където Марков се опитва да защити незащитимото, като обвинява своите критици в клевета, той е чут да казва, че навремето България е изпратила евреите в Треблинка “сравнително хуманно”. Но вместо моментално да се озове в ролята на обвиняем, Марков се озова на държавно тържество в негова чест.

Три еврейски организации единодушно протестираха срещу неговото награждаване - “Шалом”, “Б'ней Б'рит” и Асоциацията на оцелелите от Холокоста и техните деца. Казаха, че виждат в Марков един от “българските симпатизанти на нацизма” и призоваха да се отмени церемонията. Обърнаха внимание и на контраста между България и по-отговорния свят: награждаването се извършва “във време, когато в демократична Европа биват издирвани и откарвани в съда последни представители с нисък ранг на нацистки организации”. Но това не помогна. Награждаването на Марков беше предложено и осъществено от националистите в българското управление - Красимир Каракачанов и Валери Симеонов, а после приветствано в социалните мрежи и в някои медии включително и от хора, които не са обвързани с пагубни идеологии, нито пък са известни с оправдаване или омаловажаване на Холокоста. Това придърпване на поддръжници си има обяснение. С всяко следващо замитане на Холокоста под килима чудовищното се нормализира. Но има и друго.

Симпатичен нацист?

Много българи стоят настрана от историята не защото не я познават, а защото не могат да ушият байрак от нея. Какво да направи човек с легионите например? Пронацисти са преди 1944, да. Но са и безспорна жертва на комунистическата държава веднага след това. Самият Марков е съден в един от многобройните процеси на сталинска България - разбира се, не така, както бихме очаквали от една демократична прокуратура, а по скалъпени обвинения срещу политически противник, пратен набързо в един от най-ужасяващите лагери на Източна Европа.

Тази двойственост в портретите на много политически фигури - хем поддръжници или съучастници в депортирането на евреите, хем жертва на комунистическия терор, не правеше особено впечатление през 1990-те години. Тогава българите се чувстваха силно привлечени от потулената история на сталинските чистки и затова потърпевшите някак автоматично придобиваха ореола на жертви. На симпатични жертви.

Само че от падането на комунизма изминаха почти 30 години, в които има достъп до всякаква информация, а свободата на съвестта е гарантирана. Сега виждаме за какво е било използвано това време - за похлупването на пропагандата с още повече пропаганда. За неглижирането на едно престъпление за сметка на друго. Но най-вече за това - за постепенното претопяване на антикомунистическите нагласи в обикновен ревизионизъм. За една особено твърда група демократи Дянко Марков стана знаме на съпротивата срещу комунистическия режим. Въпреки пречупения кръст върху емблемата на организацията, от която не се е отказал. И въпреки всичките думи, които и до днес изрича за депортирането на евреите, очевидно без да вижда някаква неуместност.

Проблемът е в правителството

Разбира се, проблемът не е в човека, който е награден, а в хората, които решиха да го наградят. Българското правителство тепърва ще трябва да обяснява мотивите за това свое решение, а също и за пренебрежението, с което се отнесе към протеста на три еврейски организации, скандализирани от обстоятелството, че нацизмът може да намери "одобрително отношение на правителствено ниво". Както напомня една от тези организации, служителят на Министерството на отбраната Иво Антонов, който миналата година се прочу с изпънатата си в нацистки поздрав ръка, все още е на работа в институцията.

Според най-меката интерпретация на тези два факта, България просто не знае значението и тежестта на думата “ревизионизъм”, нито пък значението на думата “отговорност”. Като имаме предвид, че говорим за политици с трайни колебания по редица ценностни въпроси, едва ли е трудно да си представим, че нехайството им може да произведе цяло домино от катастрофални последици. Но съществува и друга интерпретация: че награждаването е организирано съзнателно и целенасочено - в опит на ГЕРБ да укрепи коалиционния съюз с крайната десница, като доброволно се присъедини към основните идеологеми, които националистите безнаказано насаждат като обикновена баналност.

*Авторката е свидетел по делото за клевета срещу главната редакторка на "Маргиналия" Юлиана Методиева, заведено и загубено от Дянко Марков. Методиева беше оправдана за това, че е нарекла Марков "ноторно известен антисемит".