В края на две "германски" години в СС на ООН

За пети път в историята на Световната организация Германия получава право на глас по въпросите на световния мир и международната сигурност. Влиянието на Германия обаче си остана сравнително ограничено, тъй като непостоянните страни-членки на Съвета за сигурност нямат право на вето, а след две години отстъпват мястото си на друга държава. Така сериозните решения дефакто се вземат самостоятелно от постоянните страни-членки - Великобритания, Франция, Русия, Китай и САЩ.

Външнополитическият говорител на германските социалдемократи Ролф Мютцених прави следната равносметка на германското участие в Съвета за сигурност. "Мисля, че федералното правителство се опита да въведе в дневния ред на Съвета и теми, които не бяха в центъра на вниманието, като участието на деца във военни действия, например". Външният министър Гидо Вестервеле и германският посланик в ООН Петер Витиг поставиха на дневен ред климатичната политика, както и политиката спрямо Афганистан.

Защо се въздържа Германия?

Две сериозни решения са в основата на равносметката на участието на Германия в Съвета за сигурност. На 17 март 2011 година Съветът за сигурност гласува резолюцията за Либия. Тази резолюция трябваше да ускори свалянето на диктатора Кадафи от власт. Докато всички западни съюзници гласуваха за въздушни нападения, Германия, заедно с Русия, Китай, Бразилия и Индия, се въздържа.

"Смятам, че решението на федералното правителство да се въздържи при гласуването не беше от полза за Германия", твърди Мютцених. Външнополитическият говорител на фракцията на ХДС/ХСС Филип Мисфелдер пък смята, че няма повод за униние. "Намирам, че Германия се справи сравнително добре с този малък гаф. Никой по света не се съмнява, че Германия изпълнява своите задължения като съюзник. Пресен пример в това отношение е решението за изпращането на системи Пейтриът в Турция. Ние сме лоялен и верен партньор в ООН", казва той.

Солидарност и критика

Другата главна тема по време на германското участие в Съвета за сигурност беше решението на Общото събрание за даване на статут на страна-наблюдател на Палестина. И в това гласуване Германия се въздържа. По този начин Берлин потвърди солидарността си с Израел. От друга страна Германия не гласува с "не", което може да се интерпретира като критика спрямо заселническата политика на Тел Авив. С въздържането си Германия даде ясно да се разбере, че не одобрява заселническата политика на Бенямин Нетаняху и я смята за спънка в намирането на решение за съществуването на две държави - Израел и Палестина.

Германия - постоянна членка на СС на ООН?

След няколко години Германия отново може да стане непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН. Повечето експерти обаче гледат скептично на вероятността за постоянно членство. Професорът по политология от Мюнстер Свен Бернхард Гарайс не вярва, че Германия може да стане постоянен член на Съвета. "Винаги казвам на студентите си, че няма да доживея реформа в Съвета за сигурност, след която да го видим с нови постоянни членове, без значение кои", казва той.

Новата харта на ООН трябва да бъде ратифицирана с две трети мнозинство в Общото събрание и две трети от всички страни-членки на ООН. Освен това реформата трябва да бъде подкрепена от всичките пет постоянни членове на Съвета за сигурност. Целият процес обаче ще бъде прекратен, ако само един от членовете е против. Така че перспективите за промяна в ООН не са никак розови.

Автор: С. Хьопнер, К. Цанев; Редактор: Е. Лилов