В България всички правели така…

Коментар на Татяна Ваксберг:

Думата „мафия” може да има десетки научни дефиниции, но в практиката е победила само една – тази, според която престъпното мислене и действие на група хора успява да се наложи като мислене и действие на цялото общество. И то до такава степен, че да се превърне в закон. Такова състояние на обществата се познава лесно – хората започват да обясняват нередностите, които извършват, с твърдението, че всички правят така.

Вълшебните думички

Точно това каза и Феим Чаушев, който два пъти беше заместник-министър, а сега е обвиняем – че не е направил нищо нередно, понеже хиляди български граждани правят като него.

Да припомним сюжета – на един човек му откраднали колата и той се обадил на своя познат Феим Чаушев с молба за съдействие. Феим Чаушев на свой ред се обадил на един младеж и организирал среща на тримата. На срещата се разбрало, че онзи с откраднатата кола трябва да плати 25 000 евро и чак тогава ще си получи колата, чията пазарна стойност е около 100 000 евро. Човекът обаче се ядосал и се обадил в полицията. Така случаят бил разкрит, а Феим Чаушев арестуван за съдействие при плащане на откуп за открадната кола.

Но да се върнем на темата с мафията. Излиза, че хиляди български граждани правят следното, ако им бъде откраднат автомобилът – не се обаждат в полицията, а на някой друг, който познава хора, които могат да знаят къде е колата. Вестник „Капитал” услужливо подсказва, че такива операции си имат тарифи и че колите се връщат на собственика срещу 10% от застрахователната стойност на колата.

Законът на улицата

Друга забележителност в историята е свързана с това къде Феим Чаушев разказа за своята невинност, произтичаща от всеобщата обществена практика. Той разказа това в съда, където се обсъждаше дали бившият министър да остане в ареста. Така излезе, че един счетоводител с висше образование, който се е сдобил с външнополитическа кариера от най-широк размах, не прави разлика между закон на улицата и закон от Държавен вестник. Даже оставя впечатлението, че истински недоумява защо е арестуван.

Впрочем, в историята с Феим Чаушев тези, които прилагат закона от Държавен вестник, имаха поведение, което не се отличава твърде много от това на арестувания. Институциите, които са причастни към това разследване, будят най-малкото недоумение. Полицията, например, е получила сигнал от онзи с откраднатата кола и е започнала да следи цялата операция с плащането на хилядите евро. Ако вярваме на вестниците, проучвали случая, полицаите са прекратили следенето преди Феим Чаушев да си вземе договорения дял от 2 500 евро. Казано на езика на съдиите, това означава едно слабо дело.

Че какво нередно има в това?

Следващите са прокурорите. От малкото думи, казани пред пресата, излиза, че обвинението срещу Чаушев ще бъде разширено. Това е вторият най-разпространен случай на провал на важните дела – когато арестуваният бива обвинен в куп наедро изречени обвинения, вместо обвинението да е фокусирано върху онзи детайл, за който има поне малко доказателства и много желязна логика.

И накрая дойдоха съдиите от Градския съд, които, кой знае защо, пуснаха Феим Чаушев на свобода, въпреки твърдението на по-долната инстанция, че той може да застраши свидетелите срещу него. Да не говорим за това, че той най-вероятно би могъл и това да каже: че всички български обвиняеми и без това си заплашват свидетелите, така че какво нередно има в това?

Автор: Татяна Ваксберг, Редактор: Александър Андреев