1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

10 починали, за цяла година пандемия. Как Азия ни изпревари.

Николас Бусе
12 март 2021

Знаете ли колко са дотук жертвите на коронавируса в Тайван? 10 човека. За цяла година пандемия. А ние в Европа заложихме на средновековния метод на локдауна и зачакахме ваксините. Как стана така, че Азия ни изпревари?

https://p.dw.com/p/3qWSe
Хора с предпазни маски в Токио
Снимка: picture-alliance/AP Images/H. Sekiguchi

Ако преди година някой беше задал въпроса как най-бързо може да се овладее пандемията, сигурно мнозинството би заложило доверието си на Запада: на Северна Америка, на Европа - тоест, на развитите промишлени държави. Особено ние в Германия сме свикнали, че големите кризи стигат до нас в много смекчена форма. Ако изобщо стигнат до Германия. През пролетта на 2020 по всичко изглеждаше, че и този път ще бъде така. В страната имаше сравнително малко заразени хора и смъртни случаи, поради което германците изпитваха едва ли не чувство за превъзходство, най-вече в сравнение със съседите от Европа.

Горчивата истина след една година пандемия

Но тази реакция се оказа прибързана. Днес Германия се нарежда сред десетте държави с най-висок абсолютен брой на заразени и починали в резултат от зараза с коронавируса. А на световната карта за разпространението на пандемията в червено са оцветени най-вече два континента: Америка и Европа. Други региони, към които ние като туристи обикновено се отправяме с добре заредена лична аптечка, в момента изглеждат много по-добре. Става дума най-вече за Азия и Африка - континенти, които навремето пренебрежително причислявахме към „Третия свят“. Негласната йерархия изглеждаше така: тук е богатият и стабилен Запад, там са изоставащите развиващи се страни.

Тази йерархия, чиито корени стигат чак до колониализма, вече не важи в днешните времена на пандемия. Коронавирусът предизвика първата голяма криза, в която нещата се обръщат. Западните общества се борят срещу своята уязвимост, докато на изток съумяват да наложат по-ефикасен контрол. Две числа ясно го онагледяват. Най-тежко засегнатата от коронавируса държава са Съединените щати. До началото на тази седмица там бяха регистрирани повече от 520 000 смъртни случая. А в Тайван, който се намира непосредствено до Китай (откъдето тръгна пандемията), са починали едва 10 души.

По улиците на Тайпе
Улиците на Тайпе на 10 февруари тази годинаСнимка: Ann Wang/REUTERS

Доста странно е, че в Германия само малцина си задават въпроса какви може да са причините. Дискусията обикновено приключва с констатацията, че една демократична държава не може да си служи с такива методи, каквито използва срещу вируса диктатура като Китай. Но нещата далеч не са толкова прости.

Многобройни са факторите, които играят роля за разпространяването на вируса по света. В Африка например населението е много младо, а това навярно обяснява отчасти по-ниската смъртност. Там хората живеят повече на открито и по-малко пътуват по света, гласи друго обяснение. А такива условия, разбира се, трудно могат да се създадат в модерни общества като германското, които са част от света на глобализирания труд.

Другояче стоят нещата в азиатските държави, които вече са усвоили стил на живот, подобен на западния. Населението в Япония например е дори по-възрастно от това в Германия. Независимо от всичко това в Азия, която е най-гъсто населеният континент на света, заразата не се разпространява безконтролно, а е съсредоточена обикновено в локални огнища.

Тук мнозина веднага предлагат нова порция обяснения, свързани с традициите и културата: хората в Азия повече се съобразявали едни с други и повече се придържали към правилата. Това малко напомня на старата теория за „азиатските ценности“, според която на запад били разпространени индивидуалистичните и хедонистични нагласи, а на изток хората били дисциплинирани и ориентирани към общото благо. Но нали тъкмо за нас, германците, се казва, че стриктно се придържаме към законите и правилата? И нима можем да поставим по общ знаменател всички азиатски страни с техните най-различни нрави и обичаи?

В очи се набива най-вече нещо друго: в Азия заложиха много повече на дигиталните технологии, на проследяването чрез GPS, на мобилните приложения, на камерите и банковата информация, за да проследят контактите и да наложат ефикасни карантини. Тъкмо използването на максималната достъпна информация обединява в успеха им иначе толкова различни държави като комунистически Китай, авторитарен Сингапур и демокрации като Тайван и Южна Корея.

Тази пандемия може да постави началото на азиатската ера

Особено за демократичните държави в Азия въпросът какви основни права могат да бъдат ограничени в борбата срещу пандемията беше не по-малко деликатен, отколкото за нас. Те решиха да се откажат от една част от правилата за закрила на личната информация, но гражданите в Южна Корея например си запазиха възможността да атакуват тези ограничения по юридически път. В Европа постъпихме другояче и ограничихме много по-сериозно други основни права: правото на свободно движение, на събиране, на упражняване на професия.

Резултатите огорчават. През изминалите месеци много хора в Азия имаха възможност да живеят по-свободно и по-спокойно от нас. Европа, която не от вчера буксува в усвояването на техническия прогрес, избра средновековния метод на локдауна и зачака ваксините. Някой ден историците може би ще напишат, че тази пандемия е поставила началото на азиатската ера.

Николас Бусе, „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг”

www.faz.net

Всички права запазени. Frankfurter Allgemeine Zeitung, Frankfurt am Main

*****

Вижте и това видео от архива ни:

Южна Корея: всеки знае къде са обикаляли заразените

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми