България ще се оправи, когато...

Човек да не е на мястото на главния прокурор. Докладът на Европейската комисия на два пъти твърди, че в неговата институция има “значителни” проблеми. Вярно, че думата “проблем” е заместена с брюкселския транквилант “предизвикателство”, но фактът си остава: в един от пасажите, посветени на прокуратурата, “значителността” е спомената два пъти. За прокуратурата се казва и друго: че нейното реформиране има “чувствителен и сложен характер”, че тя “продължава” да не дава “убедителни резултати по отношение на осъдителните присъди” по дела за корупция и организирана престъпност, че има подозрения за “неправомерно влияние”, че са налице основания за критики заради липсата на цялостна отчетност.

В горния пасаж правят впечатление много забележки, но една заслужава по-особено внимание: че за оправдателните присъди по много нашумели дела е добре да се потърси отговорност от прокурорите. Тоест - твърди се, че оправдателните присъди са феномен, произтичащ от зле повдигнати или зле отстоявани обвинения. А не че се дължат на злонамерени съдии.

Другият проблем: Висшият съдебен съвет

Между този орган и българската прокуратура е открито поне едно сходство: съмнението, че и в двете институции е налице “неправомерно влияние”. Изразът е използван в доклада два пъти и се отнася именно до тези два органа на съдебната власт: ВСС и прокуратурата.

Иначе за кадровия орган на съдебната власт се казва и следното: за него се твърди, че е необективен, когато взима ключови решения; между членовете му има “непрекъснато напрежение”; действията му след кризата в Софийския градски съд от края на 2014 са “закъснели и недостатъчни”. Тъкмо това последно уточнение е повод ЕК да говори за “неправомерно влияние” във Висшия съдебен съвет.

Трети проблем: етиката и почтеността

В сферата на съдебната власт очевидно се регистрира дефицит не само на реформи, които са нормативно изчислими, но и на нещо, което не подлежи на калкулиране: етиката и почтеността. Тези думи фигурират в доклада три пъти, като се напомня нещо, което очевидно е забравено: за да отпадне мониторингът, България трябва да покрие шест показателя за напредък в областта на съдебната реформа, като един от тези показатели е именно “етиката” в цялата система. Нещо доста по-различно от формалното изискване за липса на конфликт на интереси, да кажем.

Четвърти проблем: медиите

Медиите не арестуват заподозрени и не съдят престъпници, но изглежда имат голямо влияние върху съдебната реформа. В доклада на ЕК за първи път се споменава, че състоянието на медийната среда оказва “отрицателно влияние върху обществения дебат” и "пряко въздействие върху способността за осъществяване на реформи”. Според ЕК, българските медии се отличават “често с ниска степен на независимост и неефективно прилагане на журналистическите стандарти”. Авторите на доклада припомнят, че България е на последно място в ЕС по свобода на печата.

Досега нито един доклад на която и да било европейска институция не е обвързвал медийната среда в България с негативните процеси, протичащи в други сфери (в случая - сферата на правоприлагането). В традиционния подход състоянието на българските медии се коментира само като драматичен феномен, който по принцип застрашава обществената среда, но не и като един от преките причинители на конкретни проблеми. Тази част от доклада на ЕК тепърва ще има развитие.

И всичко останало

ЕК посочва 17 препоръки, които България трябва да изпълни, преди да отпадне мониторингът. Обсъждането на въпроса за неговото отпадане очевидно се дължи не само на натиска от страна на българското правителство, но и на неотдавнашното искане на самия Висш съдебен съвет. Този орган, който ЕК разглежда като основно проблематично звено в осъществяването на реформите, миналата седмица официално поиска отпадане на наблюдението.

В доклада се изброяват и множество постижения на България предимно в областта на законодателните и институционалните промени, но същевременно се посочва, че работата трябва да продължи. И че какъвто и напредък да е отбелязан, трябва да има индикации, че той е траен.

Следващият доклад за България ще бъде публикуван по-рано от очакваното - още в края на тази календарна година.