BUL 1008 Atl. Tagebuch

А с какво още можеш да скандализираш държавата в лицето на официалната Централна избирателна комисия, заставайки пред членовете й по долни мъжки гащи? Простият отговор гласи: да се появиш и без тях. Дотам куражът на единия от скандално известните братя Юзеирови не успя да стигне, но очевидно претендентите за българския президентски пост са били само на крачка от подобна постъпка. Планираната като „протест срещу потъпканите права на малцинствата” пошла демонстрация обаче не предизвика очаквания обществен ефект, защото българинът отдавна е наясно, че в неговата държава някои публични фигури могат да си позволят да вършат всякакви безобразия, без обикновено да носят отговорност за тях.

Да не забравяме как неотдавна фрустриран депутат ненадейно плисна чаша вода в лицето на свой колега на парламентарната трибуна или как партиен водач-националист налетя на бой с юмруци срещу събеседника си мюсюлманин по време на пряко радиопредаване в национален ефир. И какво от това? Просто нищо.

Тоалетна или WC?

Докато подобни външни „ексцентрични” прояви са все пак някак крайни (макар че в неврозата на започналата предизборна кампания може да се очаква всичко!), по-незабележимо, но не по-малко некоректно във ваканционната августовска жега минават изявления на публични фигури, чиято единствена цел като че е да забавляват курортистите по черноморските плажове. Като казаното от г-н премиера Борисов в интервю за печата, че „България е страна, разположена на кръстопът (с цели пет европейски транспортни коридори!), а според старите хора, на кръстопът и тоалетна не се прави”.

Ако го беше изрекъл чешкият модернист Давид Черни, който артистично представи в Брюксел българската държава като тоалетно клекало, да махнеш с ръка. Но когато е самият министър-председател, тогава думите като че придобиват някакъв друг, особен смисъл, нищо че са далеч от приличието и противоречат на елементарната логика. Защото тя подсказва, че тоалетните би следвало да се правят точно на кръстопътищата, по които минават много коли и хора.

За двата края на салама

Или да вземем влезлите благодарение вербалните усилия на земеделския министър в местния жаргон т.нар. „дупета”, които всъщност са обикновени обрезки от колбаси. След наказателната операция със същото благозвучно наименование, при която демонстративно бяха унищожени стотина тона колбаси, произведени от въпросните обрезки, достъпно евтините вносни „дупета” бяха официално заклеймени от властта и публично прокудени от българската трапеза. Но само за няколко месеца. Просто защото безпаричният българин продължи да ги купува на ниски цени и да ги консумира лакомо, въпреки че названието им далеч не стимулира апетита. А от въпросната акция остана единствено неприятното усещане за липса на етикет и недостиг на елементарна обществена благопристойност.

Впрочем, отдавна забравената българска думичка „приличие” означава точно това – възпитание, пристойност, скромност, умереност, добро държание, а прилични са онези хора, които се радват на обществено уважение и добра репутация. Каквито несъмнено са повечето публични личности в България. Останалите, склонни към обратното, със сигурност следва да потърсят изгубеното приличие. И то не по долни гащи, все пак.