България - в търсене на имидж

Миналата седмица 50 изпълнители на популярния спектакъл Lord of the Dance не само преляха силна келтска енергия в българската публика, но и доказаха, че за да се смени образа на една страна, са нужни не само пари, но и свежи идеи. Шоуто на Майкъл Флетли изправи на крака четири български града. За последните 11 години е видяно от над 60 млн. зрители и вече е част от стратегията за представяне на "келтския тигър" пред света.

Ирландия промени имиджа си - от аграрна, католическа и консервативна страна, вече се възприема като успешна икономика. Днес тя е известна с високите си технологии, модерното строителство в Дъблин, превърнал в туристическа атракция Джеймс Джойс, с бирата Guinness, дори с дивата природа по по-малко посещаваното от туристи западно крайбрежие. И, разбира се, с Lord of the Dance – най-мащабният, според световните класации, пътуващ спектакъл в историята на развлекателната индустрия.

Запазената марка Ирландия

Как се случи това? През целия период на икономически растеж, от края на 90-те и особено след 2003, страната инвестира в представянето си навън и така всъщност инвестира и в собственото си развитие. Това е отговорът на Франк Макдоналд, журналист от Irish Times. Макдоналд беше в София по същото време, по което на българска сцена гостува и ирландското шоу.

Между 2003 и 2005 Ирландия заема една от най-силните позиции в Северозападна Европа. По БВП на глава от населението днес е на второ място в Европейския Съюз след Люксембург и има най-бързо развиващата се икономика. Заради големия икономически растеж страната бе наречена Келтския тигър.

Разбира се, и Ирландия допусна грешки, уточнява Франк Макдоналд. Като експерт в "зелената журналистика" ирландецът слага акцент върху хаотичното презастрояване на ценни природни територии, унищожаването на уникалния ландшафт на Ирландия, съсипването на културно-историческо наследство... И в Ирландия, както и в България, във времето на кризата, се пука големият икономически балон на пазара с имоти. Но все пак в Ирландия е имало голям икономически растеж, докато в България не се наблюдава такава тенденция. Ирландия е страната, която успя чрез управление на образа си да превърне келтите в мода. Да въвлече келтската митология в общия европейски контекст. Страната инвестира непрекъснато в своя имидж чрез стратегия, която диалогизира и със стереотипите и с експеримента, казва още Франк Макдоналд.

Какъв е проблемът с образа на България?

Днес посланието за България гласи, че тя е европейска страна. Какво обаче от актуалното й състояние я прави европейска не е много ясно. Проблемът е в това, че страната все така се описва като европейска - най-вече през своето минало. Девойки с менци и златни пендари са символ на България през 21 век, както казва експертът по пиар Максим Бехар. Образът на България не е просто изкривен или лош, а е музеифициран. Това казаха преди няколко години 80 български специалисти от различни сфери. Те предложиха една книжка от 60 страници, наречена "Стратегия за образи на България". Техният проект "Запазена марка България" бе първият опит в страната да се предложи стратегия за нов образ пред света. Проектът бе финансиран от Британския съвет. Свършиха парите, свърши и проектната дейност. Сега други експерти печелят проекти по европейски програми за написване на нов разказ за България. А разказът си остава ненаписан.

Прекрасно е, че имаме красиво и живописно минало, но то не може да се живее, е мнението на Мила Минева, една от авторките на първата Стратегия за образи на България. Дори един ден, прекаран в такава страна, оставя миризмата на нафталин завинаги. Никой не инвестира в музеифицирана страна, защото в нея няма ресурс, който да гарантира растеж, квалифицирана работна ръка.

А българската запазена марка?

От средата на 90-те години вместо за национален образ се говори за национална запазена марка. Създаването на запазена марка предполага държавата да идентифицира собствените си ресурси, както и мечтите си за бъдещето и не просто да си създаде образ, но и да инвестира в развитието на реалността, която стои зад него.

България може да остане страната, която създава продукция на "ишлеме", или може да намери своята "запазена марка", която и другите да харесат. Само че колкото и България да повтаря, че е страна на розата, чужденците няма да го запомнят, защото влизайки в един цветарски магазин, не виждат българска роза, а холандска.