Бундестагът изисква въвеждането на предпазни клаузи за еврочленството на България и Румъния

� ”Ханделсблат”, ”Шпигел” и ”Ди Велт” германският парламент изисква въвеждането на предпазни клаузи за еврочленството на двете страни още от датата на присъединяването им.

По информация на ”Ханделсблат" всички парламентарни фракции са внесли общо предложение за въвеждане на предпазни клаузи за еврочленството на България и Румъния още от 1-ви януари догодина. Това противоречи на препоръката на Европейската комисия, която отлага за по-късна дата решението дали влизането в сила на такива клаузи е въобще наложително. Германският парламент е най-вече против автоматичното признаване на присъди, издадени от български и румънски съдилища, както и на молби за правна помощ при екстрадиране. Състоянието на правосъдната система предимно в България не отговаря на европейските стандарти, цитира Ханделсблат думите на Андреас Шокенхоф, заместник-председател на парламентарната фракция на Християндемократическия и Християнсоциалния Съюз. Изхождайки от презумпцията, че това няма да се промени в близко време, Шокенхоф изисква въвеждането на ограничения в правното сътрудничество между ЕС и двете страни още от датата на присъединяването им. За да бъде гарантирано навременното задействане на предпазните клаузи, този въпрос трябва да бъде обсъден най-късно на срещата на върха на ЕС през декември, допълва Шокенхоф.

Във внесеното от всички парламентарни фракции предложение се набляга на въздействието на европрисъединяването на България и Ръмъния върху бъдещето на ЕС. ”Строгият контрол на условията на присъединяване и на спазването на критериите от Копенхаген е от огромно значение за убедителността на ЕС, както и за одобрението на поредното източно разширяване от европейските граждани", се казва в искането на германските партии. ”Ханделсблат” разполага с информация, че говорителка на еврокомисаря по разширяването Оли Рен е реагирала на запитване от страна на вестника с недоумение относно разрастващата се в Германия дискусия. Тя заявила, че от тук нататък става дума за урежданетго на чисто технически въпроси, а не за взимането на решения относно готовността за присъединяване на двете източноевропейски държави. Изданията ”Шпигел” и ”Ди Велт” съобщават обаче, че по информация на Петер Рамзауер от германския Християнсоциален Съюз, еврокомисарят по разширяването Оли Рен обещал на Германия да се съобрази с искането й. Също федералният канцлер Ангела Меркел ще се застъпи пред ЕК за въвеждането на предпазни клаузи за България и Румъния, съобщават изданията, позовававйки се на думите на Норберт Рьотген, лидер на парламентарните фракции на Християндемократическия и Християнсоциалния Съюз. Рьотген уточнява освен това, че предпазните клаузи би трябвало да важат не само за вътрешната и правната политика на двете страни, но и за европейските аграрни фондове, както и за структурните помощи.

По силата на член 37 и 38 на сключените през април 2005-та година със София и Букурещ присъединителни договори не само ЕК, но и страните-членки на ЕС имат право да внесат предложение за въвеждане на предпазни клаузи, в случай че резултатите от мониторинговия доклад дадат повод за подобна стъпка.

Пресдтавения преди месец доллад на ЕК за България и Румъния съдържаше критики относно липсата на напредък в борбата срещу корупцията и организираната престъпност, както и в наложителното реформиране на правосъдната система. Позовавайки се на член 38 от присъединителните договори Берлин изисква въвеждането на предпазни клаузи за сферите на правосъдието и вътрешната политика. Последствието от това би било, че ако дефицитите не бъдат отстранени до датата на присъединяване, страните-членки на ЕС няма да са задължени да признават автоматичното присъди, издадени от български и румънски съдилища. Въвеждането на предпазни клаузи за Българиа и Румъния още от датата на присъединяването им би било прецедентен случай в историята на ЕС.

Великобритания оповести вече намерението си да въведе известни ограничения за двете страни по отношение на достъпа до трудовия си пазар. По този начин Обединеното кралство възнамерява да премахне политиката си на отворените врати за изночноевропейски работници. При последното източно разширяване на общността Великобритания, Швеция и Ирландия отгвориха трудовите си пазари за работници от общо осем източноевропейски държави. Очакванията на правителството за не повече от 13 000 имигранти бяха значително надхвърлени. През август британското правителство съобщи, че до този момент в страната са пристигнали най-малко 400 000 имигранти от източноевропейските страни-членки на ЕС. Официално изследване посочва, че след присъединяването на България и Румъния към ЕС близо 140 000 жители на двете страни ще потърсят работа във Великобритания.