Барометърът на страха сочи надолу

Иран отказа да допусне екип на Международната агенция за атомна енергия до едно от оспорваните си съоръжения, за което експертите допускат, че може би служи за разработване на атомно оръжие. Според едно от предположенията, има вероятност Иран да разработва атомни бойни глави под прикритието на военната си база в Пархин.

Правителството в Техеран вече за втори път отказва да допусне контрольорите в оспорваните си съоръжения. Но това не е всичко: режимът се опитва да демонстрира силата си. Германия, както и други държави от ЕС бяха заплашени, че няма да получават повече ирански петрол. Преди няколко дни петролното министерство в Техеран издаде и заповед за спиране на всички доставки за Франция и Великобритания, с което на практика изпревари европейските санкции.

Цените полудяха, очакванията сочат надолу

Западът обаче ясно показа, че няма да отстъпи от позицията си и ще затегне санкциите срещу Иран. Само че тази твърдост крие и сериозни рискове. Миналата седмица цената на петрола в Европа достигна рекордно за последните осем месеца равнище. Спирането на иранските петролни доставки влече след себе си и други, още по-сериозни проблеми. Наистина, конфликтът с Иран - пети по големина доставчик на петрол в света - все още не е предизвикал истинска криза на международния пазар, само че очакванията за още по-неблагоприятно развитие натискат борсовите курсове надолу.

Кривата, отразяваща цените на петрола, е един вид барометър на страховете. Политическите конфликти засилват тревогата, че доставките още утре могат да спрат изобщо. Подобни очаквания обременяват икономиката и са спирачка за растежа. Спорът за ядрената програма на Иран може да се превърне в сериозна заплаха.

Заместител на най-важната горивна суровина все още не е намерен. Все по-ясно става обаче, че петролните запаси са ограничени. С надеждни концепции как да се сложи край на петролната ера все още не е излязло нито едно правителство. Не само в САЩ, а и в Европа не се предприемат достатъчно ефективни мерки, чрез които да се поощрява пестенето на ценната суровина.

Същевременно конфликтите за достъп до петролните резерви се изострят. Цените скачат, дори когато за известно време не може да се разчита на някой по-малък петролен доставчик, както показа примерът с Либия. Миналата година, когато по време на гражданската война производството на петрол там беше спряно, цените на петрола осезаемо се повишиха, макар че на петролния пазар Либия има значително по-маловажна роля в сравнение с Иран.

Дали ембаргото няма да се окаже безполезно?

Основателно и логично е Европа да участва в бойкота срещу Иран. Само че ЕС е зависим от петролните доставки, което отслабва позициите му в политическия покер около Персийския залив. С богатите си петролни запаси Иран разполага с мощно средство за оказване на натиск. Ако Европа наложи траен отказ от иранския петрол, Техеран бързо ще си намери други клиенти - например в лицето на Китай и Индия, които трябва да покрият растящите енергийни потребности на своите бързо развиващи се икономики. Иранският петрол е добре дошъл в Азия.

Голяма е опасността планираното ембарго на ЕС срещу Иран да се окаже абсолютно безполезно. Трудно е да се каже със сигурност какво ще се случи, ако от юли месец нататък всички страни-членки на ЕС спрат иранските доставки. Понастоящем Иран изнася за Европа 18% от петрола, който произвежда. При спиране на иранските доставки недостигът от тези 18% може да се компенсира, но само ако други страни от ОПЕК се съгласят да увеличат количествата петрол за Европа. Не стане ли това обаче, петролната криза ще се разрази с пълна сила.

АГ, ДПА, АФП, РТР, ЗЦ, Б. Рачева, Редактор: Б. Узунова