Барозу успя, но на каква цена?
16 септември 2009Барозу успя. Мнозинството от евродепутатите гласуваха за преизбирането му начело на Европейската комисия. Държавните и правителствените ръководители на страните-членки на ЕС така и така бяха на негова страна. Още през юни те обявиха своята подкрепа. Но отначало парламентът не беше на същото мнение и в продължение на месеци спореше със Съвета на Европа.
"Говорилнята" демонстрира самоувереност
Това поражда въпроса: Не можеха ли да си спестят борбата за власт, след като Барозу беше единственият кандидат? Освен това основните му поддръжници - фракцията на Европейската народна партия - бяха след изборите неоспоримо най-голямата политическа сила. Отговорът е: не. Защото споровете бяха абсолютно необходими. Барозу трябваше да се бори за победата си в парламента и да представи програмата си.
Всъщност това е нещо нормално за демокрацията, но не и в сложната властова система на ЕС, където страните-членки свирят първа цигулка. Така кандидатът беше принуден да прави обещания на различните фракции. На либералите напр. той обеща да създаде комисарски пост за човешките права, на социалистите - да предприеме мерки срещу социалния дъмпинг, а за да привлече зелените на своя страна, Барозу обеща да открие специален ресор за опазването на климата. Това му донесе точки сред либералите, при социалистите - само малко, а при зелените - никакви. Всъщност обаче ставаше дума за нещо повече от политически обещания, за които не е сигурно доколко ще бъдат изпълнени. Защото нещата се свеждаха до себедоказването на парламента. Често определяният иронично като "говорилня" парламент стана самоуверен и по-силен. А това е плюс за европейските институции като цяло.
Политически хамелеон?
За самия председател на Европейската комисия споровете също се оказаха полезни. С едно трудно спечелено парламентарно мнозинство зад гърба си Барозу може да защитава много по-убедително позициите си пред силните страни-членки. Въпреки това изборите имат леко горчив привкус.
Барозу искаше да постигне възможно най-голямо мнозинство, и то не какво да е, а про-европейско мнозинство. Той обаче беше подкрепен и от крайно евроскептични депутати. Барозу не се поколеба да ги използва, а това отново ще подсили основната критика, отправяна към него, а именно - че е политически хамелеон.
Автор: К. Хаселбах, Й. Йорданова/Редактор: Б. Узунова