Атентатите в Лондон и темата за борбата срещу тероризма е основна за днешните коментари на германския печат.

“Гневните ислямисти набират своите атентатори, защото са в състояние да им обещаят един по-достоен и щастлив живот. Защо толкова много мюсюлмани се опиват от пораженията и слабостите на западния, заможен, предимно християнски свят? Защото изпитват дълбо чувство за малоценност, за онеправданост и липса на достойнство. И обратно – те не изпитват никакво възмущение от деянията на атентаторите –самоубийци срещу своите единоверци в Ирак. Тези мъртъвци не предизвикват емоция, защото не са годни да символизират ново достойнство и надежда. Обратно: атентатите срещу окупаторите в Багдад, пътниците в Мадрид или Лондон събуждат евтини надежди, те канализират яростта, събуждат чувство на солидарност и на сила. От тази ярост ислямът може единствено да се самоосвободи: чрез образование, просвещение, модернизация и осъждане на насилието. На клуба на страните от Г-8 му напомниха, че има пред себе си гигантска политическа задача за изпълнение.

Франкфуртер Алгемайне Цайтунг пише за структурите на терористичната мрежа на Ал Кайда следното:

“Появилото се на една интернет-страница име “Тайна организация Ал Кайда в Европа” не означава кой-знае колко много. Междувременно се знае, че терористите оперират посредством хлабаво обвързани организационни форми, създадени понякога в името на един-единствен атентат и често пъти свързани с местни помагачи и присъединили се професионални убийци. В този смисъл Ал Кайда е не толкова организация, колкото бойна идеология, зад която се мобилизират самозваните бойци на алаха. Не може да има съмнение, че войната в Ирак стимулира това развитие.”

Вестник “Ди Велт” смята, че истинската насока на тероризма е срещу западните ценности. Ето какво пише вестникът:

“Не би трябвало да се заблуждаваме от брътвежите в мисмата, с които се поема отговорност за деянията. Тук не става дума за акции срещу “английското кръстоносно правителство”, което трябва да бъде наказано за участието си в иракската и афганистанската войни. Ислямистите не се водят по светско-политически мотиви, те преследват една хилядолетна представа за разрухата, в която се прави разлика между правоверни и неверници ,които отричат истините на Алаха. Тези непълноценни хора могат единствено да бъдат подчинявани, приобщавани към исляма или убивани. Докато ислямските общества търпят разпространението на тероризма, това зло няма да спре”.

Ост-зее Цайтунг от Росток анализира , защо Западът е уязвима цел за тероризма:

“Тъкмо обичаните от нас свободи на обединена Европа са тези, които подпомагат подобни престъпници:пътувания и отворени граници, както и почти отпаднали визови ограничения. Убийците от Лондон и Мадрид са насочени не толкова срещу американското влияние в света. Онова, което ги тласка към престъпления е и омразата – омразата заради технологичното , икономическо и социално превъзходство на Запада. Стойностите и идеалите на нашия свят са различни от техните, а в очите на фундаменталистите става дума за дяволско дело. Те знаят, че сковаващия страх и несвобода застрашават демократичната субстанция на нашите общества. Затова тя трябва да може да се защити, без да се самоунищожи в борбата срещу тероризма.